Жива вода

Вечна обич, вечна младост,
вечер хората сънуват,
вечен живот, вечна сладост,
денем те бленуват!

Много странници я дирят -
нея, живата вода,
но по листата сутрин не съзират
мъничките, нежни капчици роса.

Те невинни са и уязвими,
също като нашите деца,
които със своята чистота незрима,
изпълват цялата Земя!

Минават бързешком край малкото поточе,
без дори с поглед единствен да го дарят,
а то сякаш за внимание клокочи,
за каквото младежките сърца горят.

Прекосяват те една река,
която бързо сменя своя ход
и никога не е една и съща,
и все по-устремено търси своя брод.

Така след младите устреми,
хората решават своята съдба,
следвайки своите тъги и радости
и открито гледайки света.

И ето, странниците стигат до морето,
необятно и наистина красиво,
и едва сега разбират за небето,
и за слънцето искрящо, живо!

Те оглеждат се в спокойните води,
напомнят, че верни спътници били са
и навяват тихи мисли за отминалите дни,
които неусетно в пътя се изнизали.

Така през призмата на мъдростта,
странниците с белите коси, всичко осъзнават.
Кристалната вода отмива болката и
отминалите мигове отново оживяват!

Прозрачни капчици роса,
игривото поточе и дивата река,
преливат към морската широта,
сливат се във вечността!

Образуват живата вода,
която живота обновява
и поддържа неговата красота.

16.05.2000 г.