Away for 120 seconds...
или (време за почивка)...


Забелязал ли си колко много неща изискват вниманието ти всекидневно и отнемат от скъпоценното ти време?

Въпрос, който ме накара да се замисля...

Постоянно всички сме в движение - бързаме, всичко да свършим на време, понякога дори не ни остава време да забавим темпото от страх да не би да забравим нещо, планове имаме какви ли не за изпълнeние... и това ни е завладяло и сме забравили дори и за най - малките човешки удоволствия, които можем и трябва все по-често да си позволяваме...

Останали са ни много малко моменти на почивка, отделени в мечти и спокойствие... и все си казваме и утре е ден... утре ще го направя... но сякаш това утре все не идва...

В това наше забързано ежедневие, дори започването на деня ни вече не е както в доброто старо време... само с ароматното кафе сутрин...

Сега то е придружено с цял куп 'операции' като: включването на компа, проверяването на пощата/те и триенето на 1000-та спама, които сме получили за един ден, проверяването на Фейсбук и новините в него на приятелите, роднините, на групите в които са ни (сме се) включили... използваме Туитър, за да споделим дори и най-обикновенните и тривиалните аспекти от живота ни... все неща без които можем и без, които сме живяли доста спокойно преди... но сега сякаш повечето от тях са завладели животът ни и за някои от нас, животът вече сякаш е немислим без тях..

Имаше един период, в който и аз така започвах дните си... по една и съща схема... ден след ден... сега някак спрях и се опитвам да си оставям повече време за почивка... дори спрях да си отварям е-мейлите с дни... освен тези работните ми, които са част от работния ми ден...

Спрях и гледането на новините сутрин... действат ми някак депресиращо - защо ли? Защото съм забелязала, че в която и да е точка на света, по който и да канал, на която и да е телевизия, процедурата е все една и съща... След като говорителите ни поздравят с дежурната усмивка и дежурното 'Добро утро' или 'Добър ден', после те ни обясняват усмихнати и подробно в следващите 30 минути защо този ден няма нито да е добър, нито спокоен... Как да ти се иска да продължиш деня си бодро и с оптимизъм след една такава инжекция негативизъм още рано сутрин...

Някак дистанцирането ни от определени неща, понякога помага в по-лесното ни преминаване през всичкита суматоха около нас... Tова не значи, че трябва да се затворим в черупките си в най - далечния край на света и да не контактуваме с останалия свят, но... малко спокойствие от време на време, на никого не се е отразило зле..

Скоро попаднах на един линк, който се казва : the quiet place, the quiet place is a project of only one man who wants to change the world. (тихо и спокойно място е проект на един човек, който иска да промени света)...

Oт време на време го посещавам... за да ми напомни, че мога и заслужавам да си почивам и не друг, а аз съм тази, която трябва да го направи...без да чакам да дойде този подходящ момент... защото всеки един момент е подходящ, стига да го поискам и избера за такъв...

Предлагам и на теб, ако имаш 2 свободни минутки да ги отделиш в това - тихо и спокойно място... и да се отпуснеш и помечтаеш... away from all the madness around you...


Facebook Comments

1 коментарa :

Подаръци каза...

Съвременният човек започва да губи допир с природата,а после се чудим защо има толкова много болести.Чудесна статия,кара хората да се замислят накъде отива света!

Публикуване на коментар