Аз обичам моето тяло!Моята гледна точка...
За да обичаш тялото си, трябва да го харесваш. А за да го харесваш, трябва да се чувстваш добре в него. А за да се чувстваш добре в него, то трябва да ти дава усещане за комфорт. Когато се погледна в огледалото искам да виждам отражението на самата мен. Тялото ни е обвивка да, но тя носи и отражението на това, което сме в действителност. Ако се чувстваш добре и комфортно в слабо, леко закръглено, закръглено или дебело тяло, то тогава няма защо да се мъчиш да променяш нещо в него. По този начин то би трябвало да ти създава уюта на душевността, която носиш точно такова, каквото е в момента. Затова няма точна формула за това как трябва да изглеждаш. Вярно, има определени медицински референтни граници, в които от здравословна гледна точка е добре да попадаш. Е така де, но не всички се раждаме с късмета да носим закодирано съвършенство на телосложението си. Ето защо според мене всеки от нас носи индивидуалната си успешна формула за перфектно тяло. Чувстваш ли се добре в него (независимо какво е то), значи си успял да постигнеш своето съвършено тяло. А за да се чувстваш добре, е нужно, когато се погледнеш, просто да се приемеш. Такъв, какъвто си. Уникален, различен, съвършен, завършен. Всички сме такива. Просто на повечето от нас (особено жените, непрекъснато навиращи в носовете ни бляскавите тела и физиономии на модели и звезди) ни е трудно да го осъзнаем. Че сме красиви и истински именно в своята уникалност. Че за да ни харесват другите, трябва да се харесваме първо ние самите. И не само да се харесваме, а и да се приемем и обикнем – външността си и прекрасната си душевност. А тя ще е в мир, когато усеща, че обитава и живее в удобна, красива и идеална черупка. А именно - нейното тяло.
Аз самата винаги съм имала проблеми с килограмите. Не фрапиращи и чак толкова ужасяващи, но като един доста суетен човек, през по-голямата част от живота си съм била в упорита борба с тях. Особено след раждането на детето ми, когато тялото ми претърпя пика на дебелеенето. Няма да ви обяснявам колко стресиращо действа върху самочувствието на една жена подобна трансформация на тялото.
И тогава се започна. Диети, положителни резултати вследствие на тях, почивки, пак леко отклоняване от правия път. А това се случваше лесно предвид любовта ми към храната. За мене похапването е удоволствие, наслада и глезене на душата и тялото. Така че да си върна килограмите, които бях свалила с толкова усилие, не беше никак трудно. Спадове и възходи следваха един след друг. Исках да си възвърна онази форма, която имах преди да стана майка. Исках, когато се погледна да видя отново онова момиче (не с манекенски размери, никога не съм била кльощава, дори напротив), което да се усеща щастливо и жизнено в своето тяло. Да имам отново самочувствието да облека предизвикателни и секси дрешки, които пък от своя страна ми бяха слабост (не чанти, обувки, бижута, парфюми или гримове), а удоволствието да нося именно дрехите, които харесвам.
Ето по този начин аз щях да се чувствам добре и комфортно в тялото си. Да го заобичам и да се поглеждам с усмивка. Страшно ми тежеше тази постоянна борба (която може би още не е завършена и ще продължава докато съм жива, знае ли човек). Лишавах се от едно от най-големите ми удоволствия – похапването и постоянното следене на кантара какво се случва с мене всеки божи ден. Разбира се, резултати винаги имаше. Те ме поощряваха в един миг. В следващия вече бях отчаяна и съсипана при мисълта, че днес съм на рожден ден и няма да мога да опитам от нито едно сладко изкушение. И така, няколко години наред. Докато един ден просто казах: Стига!
Спрях с всички строги диети. Купих си спортен уред. Изградих си собствен режим на хранене. Не гладуващ и депресиращ, но и нямащ нищо общо с лакомията и тъпченето. Отказах се от някои доста неполезни и нездравословни храни (само няколко, от всички не мога) и започнах да следвам собствените си желания и потребности на тялото. А то сякаш като по чудо ми се отблагодари. Мъченията спряха за мене, спряха и за него. Започнах малко по малко да си възръщам формата и след около година вече бях постигнала резултата, към който се стремях. Върнах си фигурата. Точно такава, каквато я исках. Възвърнах си баланса. Имах тялото, в което се чувствах добре. Онова хармонично състояние между него и душата, което те изпълва с любов. С любов към самия себе си.
Не ме разбирайте погрешно. Не следвах някакви стереотипи. Нямам против закръглените и по-пълни хора. Нямам против и ужасно кльощавите. Просто точно за себе си исках това – да постигна и усетя онова състояние на фигурата си, което удовлетворяваше мене и само мен. В което се чувствах добре аз, а не защото друг ме харесваше така. Не исках да се вмествам в клишираните мерки 90-60-90. Не исках да имам перфектното тяло заради другите. Исках го за себе си. Тогава и само тогава щях да се чувствам добре, без да се самобичувам всекидневно щом се погледна.
През всичкото това време мога да кажа едно, което е сигурно: без усилия, желание и упорит стремеж трудно се постигат каквито и да било резултати. Колко са късметлиите, които се раждат с перфектни тела и цял живот не полагат и грам усилие за това? Малцина са. Даром почти нищо не идва в живота. Но и друго мога да кажа: всичко е вътре в нас самите. Мислите ли, че една манекенка, когато се погледне в огледало, се харесва на сто процента? Не съм напълно убедена в това. Представяте ли си такъв тип хора в какъв вечен стрес живеят? Това, с което днес се гордеят, дали ще е стойностно и все така красиво и утре? Ами вечните им ограничения и смазващ перфекционизъм? Това е убийствено. Всеки ден да се бориш с времето и обстоятелствата. Не мисля, че някога биха могли да постигнат мира със себе си, а ще си останат вероятно с претенциозните и пресиращи изисквания на изкуствения, суетен и бляскав свят.
Съвършенството е в нас самите. Усетим ли го, то тогава ще сме щастливи със себе си. Ще се обичаме такива каквито сме. И вече ще можем да кажем: Обичам тялото си, защото се чувствам добре в него. То е отражението на това, което съм. За мене то е идеалното - завършеността на моето Аз.
2 коментарa :
ok
po dobre slaba i zdrava
Публикуване на коментар