никой не живее без загуба (страдание).

по времето на Буда имало една жена на име Кисаготами. тя била сполетяна от гибелта на единственото си дете. неспособна да приеме смъртта, Кисаготами тичала от човек на човек, търсейки лек, с чиято помощ да върне детето си към живота. говорело се, че Буда има такова лекарство.

Кисаготами отишла при Буда, поклонила му се и го попитала: Можеш ли да направиш лекарство, което да съживи детето ми? Знам такова лекарство, отвърнал Буда, но за да го направя, са ми необходими някои съставки. облекчена жената попитала: Какво ви е нужно? Донеси ми шепа синапено семе, рекъл Буда.

жената обещала да го стори, но когато си тръгвала, той добавил: Искам синапено семе да се вземе от къща, където няма умрял - дете, съпруг, родител или слуга. жената приела и тръгнала да обикаля от къща на къща за синапено семе. във всеки дом хората били готови да й го дадат, но когато ги питала дали има умрял в семейството, не могла да открие дом, непосетен от смъртта. в една къща била умряла дъщерята, в друга съпруг или родител.

Кисаготами не могла да намери дом, незасегнат от страданието на смъртта. виждайки, че не е сама в скръбта си, майката погребала безжизненото тяло на своя син и се върнала при Буда. а той й казал с дълбоко съчувствие: Ти мислеше, че си единствената, загубила сина си. Законът на смъртта повелява, че сред живите същества непреходност няма.

Кисаготами научила, че никой не живее без загуба и страдание. тя не била единствената избрана за подобно ужасно нещастие. това прозрение не елиминирало скръбта от загубата й, но намалило мъката й от борбата срещу този тъжен житейски факт.