Раздялата: Презареждане

Толкова много исках да съм част от него, че забравих за части
от себе си.

Забравих, че преди него не ме болеше, когато си тръгвах.
Забравих, че не аз правих компромисите.
Забравих да казвам: Майната му! по-често.
Забравих, че аз определях правилата.
Забравих, че другите се съобразяваха с мен.
Забравих времето на пеперудите.
Забравих си някъде душата.

Сега е време за презареждане.
Рестартираме и започваме наново.
С пролетта.
С новите цветя, с новите птици.
С пролетния въздух.
С новата работа.

Днес направих едно пролетно почистване на съзнанието си.
Изтупах прашасалите мечти и извадих скритите надежди.
Счупих рамките, в които бяха поставени пеперудите
и ги пускам на свобода.
Ще се доверя на тях.
Те знаят накъде да летят.
Към Слънцето. С усмивка.
А той нека си стои в ледената епоха.
Аз мръзнах достатъчно.

Всичко хубаво започва през пролетта!