Д-р Любов
- Нека ти помогна поне да го събереш! – каза гузно той и понечи да клекне.
- Ти го счупи, сега искаш да го събираш! – изкрещях аз, докато събирах счупеното си сърце от пода.
- Ти го счупи, сега искаш да го събираш! – изкрещях аз, докато събирах счупеното си сърце от пода.
Беше се разпиляло на хиляди парченца, когато той каза, че го е страх от чувствата му към мен. Станах, отворих вратата и извиках:
- Хайде, страхливецо! Махай се! И да не си посмял да се върнеш! Изчезни веднага!
Той си тръгна. Аз събрах счупеното си сърце в една кутийка и тръгнах да търся нещо, с което да го залепя. Видях една книжарница и влязох.
- Имате ли лепило, с което да залепя това счупено сърце?
- Вече не. Спряха ги от производство. – каза нелюбезно и безчувствено продавачката.
- Хубава работа! А сега какво да правя? Как да го залепя?
- Занеси го в клиниката на д-р Любов. Аз така направих. Моето още е там.
- Вече не. Спряха ги от производство. – каза нелюбезно и безчувствено продавачката.
- Хубава работа! А сега какво да правя? Как да го залепя?
- Занеси го в клиниката на д-р Любов. Аз така направих. Моето още е там.
Тя ми даде адреса и аз вече бях в клиниката с моето счупено сърце. На рецепцията любезно ме посрещна медицинска сестра:
- Добър ден! С какво мога да Ви помогна?
- Търся д-р Любов, за да залепи счупеното ми сърце. Казаха ми, че само тук могат да ми помогнат…
- Дайте ми го, ние ще се погрижим за него!
- Как ще Ви го оставя? Аз с какво ще чувствам? – дръпнах се изплашено аз.
- За известно време няма да чувствате, но не се притеснявайте – повечето хора в момента са без сърца, защото още ги лекуваме.
- А кога ще е готово? Кога да мина да го взема?
- Трябва много време, за да го излекуваме и залепим напълно. Не мога да Ви кажа някакъв срок. Д-р Любов сам ще Ви потърси, не се тревожете! Не ни трябват нито телефони, нито адреси – Вие сами ще усетите присъствието на д-р Любов. Дотогава пийте по едно хапче Търпение всеки ден, така по-лесно организмът Ви ще приеме сърцето по-късно.
- Търся д-р Любов, за да залепи счупеното ми сърце. Казаха ми, че само тук могат да ми помогнат…
- Дайте ми го, ние ще се погрижим за него!
- Как ще Ви го оставя? Аз с какво ще чувствам? – дръпнах се изплашено аз.
- За известно време няма да чувствате, но не се притеснявайте – повечето хора в момента са без сърца, защото още ги лекуваме.
- А кога ще е готово? Кога да мина да го взема?
- Трябва много време, за да го излекуваме и залепим напълно. Не мога да Ви кажа някакъв срок. Д-р Любов сам ще Ви потърси, не се тревожете! Не ни трябват нито телефони, нито адреси – Вие сами ще усетите присъствието на д-р Любов. Дотогава пийте по едно хапче Търпение всеки ден, така по-лесно организмът Ви ще приеме сърцето по-късно.
Тръгнах си от клиниката без сърце. Хапчетата не ги пия. Още си чакам сърцето. Дано д-р Любов ме потърси скоро.
8 коментарa :
хаха, доста оригинално :)))
Самата истина...много умно написано!!!:)))
Браво!
благодаря :)
Тъжно , но в същото време някак хубаво !Благодаря !
Много агресия!
"изкрещях аз"
"и извиках:
- Хайде, страхливецо! Махай се! И да не си посмял да се върнеш! Изчезни веднага!"
Не ми хареса въобще!
Няма такъв доктор.
А героинята май се пръска от яд, че някой я е изоставил. Ще й се май да я излекуват. За нейно разочарование обаче такива лекове няма, нито лечители.
Поне да си беше пила хапчетата, че да потърпи до следващия "нещастник", който ще го отнесе.
Страхотно е! Браво! :)
Публикуване на коментар