Чувства



Сподавени, притихнали, стаени...
Скрити надълбоко в моята душа.
Покрити със забрава и тъга,
обгърнати в тягост и мъгла.
Потънали в безвремие и
куп разпръснати мечти.
Сърцето вика им, крещи!
Няма нужда от сълзи,
а нещо, от което да гори,
да ги пробуди,
а после усмири.
А те чакат пламъка,
който да разпали ги.
Чакат любовта,
която да ги разбунтува.
Чакат пеперудите,
които да ги съживят.
Чакат слънцето,
което да ги стопли.
И вятъра - да разпилее пепелта.
Чакат болката,
онази сладката,
от любовта...
Искат буря, искат трепети,
искат щастие, магия,
радост, полет, лекота,
с която да се реят
като птичите ята,
носещи се из простора
с безгранична свобода.

Сподавени, притихнали, стаени...
Жадуващи да бъдат окрилени
и на воля да отекват
в незабравата на вечността.

Facebook Comments

3 коментарa :

nana каза...

Те са си мой проблем.Но няма да позволя на някой да ми ги отнеме.Обичам си човека и нищо няма да ме накара да се променя.А него Бог да ми го пази.

Анонимен каза...

! Стана ми едно такова хубаво като го прочетох..:)

Пенка Петрова каза...

Копнежи ,

миражи ,

мечти ,

мигове ,

спомени ,

пази ги !

Не ги подарявай !

Те топлят сърцето ,

затова си живa!

Те живеят в тебе ,

те вървят с тебе ,

те са частица от тебе ,

затова ги пази ,

и в мъка им се радвай ти !

Публикуване на коментар