Чувства

Сподавени, притихнали, стаени...
Скрити надълбоко в моята душа.
Покрити със забрава и тъга,
обгърнати в тягост и мъгла.
Потънали в безвремие и
куп разпръснати мечти.
Сърцето вика им, крещи!
Няма нужда от сълзи,
а нещо, от което да гори,
да ги пробуди,
а после усмири.
А те чакат пламъка,
който да разпали ги.
Чакат любовта,
която да ги разбунтува.
Чакат пеперудите,
които да ги съживят.
Чакат слънцето,
което да ги стопли.
И вятъра - да разпилее пепелта.
Чакат болката,
онази сладката,
от любовта...
Искат буря, искат трепети,
искат щастие, магия,
радост, полет, лекота,
с която да се реят
като птичите ята,
носещи се из простора
с безгранична свобода.

Сподавени, притихнали, стаени...
Жадуващи да бъдат окрилени
и на воля да отекват
в незабравата на вечността.