правила?


правила.правила.правила.правила. дълъг низ от правила. чуя ли за правила и се сещам за любимата реплика на майка ми. една от всичките. че ние сме част от това обществото и трябва да играем по правилата наложени от него.

само дето отдавна ми писна да се опитвам дори да ги следвам. просто не ми се отдава. срещам силна вътрешна съпротива да правя както трябва, когато трябва и каквото трябва. бунтарски дух ли е това? или просто ината ми. все тая.

да бъдем като другите е стремеж толкоз силно издълбан в съзнанието, че да го отхвърлим хич не е лесно. рискуваме да не бъдем харесани, да бъдем отхвърлени, оплюти и какво ли не още. и какво ни дреме? ... вярно, не сме сами на таз Земя. но по-добре сами, отколкото заобиколени от хора, които нито ни познават (та ние всъщност така и не сме се показали), нито са окей да ни опознаят.


правилата са си правила. а ти си си ти. и ти решаваш дали да ги следваш. или не. или да следваш сърцето си, накъдето и то да те поведе.

Facebook Comments

2 коментарa :

nana каза...

Много правилна мисъл на Матис...

cinderellathespy каза...

Никак не ме бива да спазвам правила.
Това написаното се отнася точно за мен.
В края на краищата живота се живее един път и според мен в него не трябва да се губи ценно време да противодействаш на нещо, с което не си съгласен. Просто го игнорираш и налагаш своите правила. Не е ли живеенето /съществуването в обществото/ сблъсък на индивидуалните правила на различните хора?

Публикуване на коментар