Нещото, което ни липсва...



Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто успяват да извлекат най-доброто от онова, което ги заобикаля.

Повечето пъти в живота, да не кажа винаги, се фокусираме върху нещото или нещата, които нямаме или ни липсват. Все сме недоволни от работата си, от ежедневието си, от приятелите си, от случващото се с нас, от всичко заобикалящо ни, от все нещо недостигащото ни, за да сме уж щастливи и пълноценни. Така сме устроени като че ли. Все търсим нещото, което ще запълни празнотата в живота си, било то нещо съвсем дребно или голямо, материално или духовно. Съсредоточаваме се върху тази липса и всъщност забравяме най-важното. Нещата, които имаме. Те за момента ни се струват маловажни и захвърлени някъде на заден план, защото сме вперили поглед в така нареченото бленувано нещо. Но всъщност те са нашата същност. Нашият живот. И са напълно достатъчни, за да се чувстваме щастливи. Но не го осъзнаваме до момента, в който не ги изгубим. Все пак човек не може да има всичко. Дори и да се стреми към това, винаги и постоянно все нещо няма да му достига и ще му липсва, ще е недоволен и неудовлетворен. Устремени към невъзможното или да не съм толкова крайна, устремени към трудно достижимото, забравяме кои са истински важните и съществени неща в живота ни. А те не са чак толкова много. Дори според мене се броят на пръстите на едната ръка (но това за всеки човек си е индивидуално).

Разбира се, тук искам да направя едно малко разграничение. С това нямам предвид да спреш да мечтаеш. Не. Мечтите са за това да се стремиш всячески да ги сбъднеш, да не се отказваш от тях. Но през времето, в което ги гоним, да се наслаждаваме на всичко, което имаме и да не забравяме колко струва то. Бях чела някъде една мисъл, която гласеше: бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което желаеш.

Преди няколко дена с една моя приятелка отделихме цял един ден в предколедно пазаруване и чисто по женски използвахме времето си да се забавляваме и смеем, да се насладим на зимната приказка навън с още по-типичо женското любимо занимание – шопинга. Беше наистина хубав, разтоварващ, зареждащ ден. В края на пазаруването с пълни чанти в ръце влизаме в поредния магазин за дрехи. И там очите ми светват – о, суета! - най-сладурските панталонки ме чакат на закачалка и ме зоват да ги купя. Веднага погледнах цената и увесих нос. След цялото това харчене днес, което буквално си беше финансов разгром за мен, бях останала с празно портмоне. Започнах да недоволствам, разбира се, че точно сега няма да мога да си ги взема, а толкова много искам да имам такива. Но само след няколко минути си дадох сметка колко неблагодарна мога да бъда понякога, ядосах се дори на себе си. Погледнах пълните чанти с мои покупки (те просто напомниха за себе си, защото чак кръста ме заболя да ги нося) и осъзнах, че всъщност аз имам най-хубавите нови неща и, че тях съм си ги купила със също толкова огромно желание и, че в момента, в който ги облека, ще ме направят щастлива и сияеща. А тези панталонки могат да почакат. До следващото безумно харчене.

Това е само един малък, съвсем повърхностен пример за казаното от мен по-горе. В повечето случаи се случва именно това. Имаме си най-хубавите неща около нас. Не ги забелязваме. Защото сме прекалено съсредоточени върху нещото, което ни липсва. Хабим енергия в това да недоволстваме, че го нямаме. И вместо да сме щастливи със заобикалящото ни, ние сме нещастни с липсващото ни.

Та да го кажем така – нека да се наслаждаваме на пъстротата на живота си, да мечтаем и да се стремим, без непрестанно да търсим липсващи парченца и празнини, които да запълваме. Защото той вече е пълен и истински. Хубав и само твой.

Facebook Comments

1 коментарa :

Neizi_ss каза...

Благодаря за споделеното! толкова просто и толкова истинско ... благодаря, че го има това местенце ... и съжалявам, че не надниквам често тук ... а трябва, защото е като един паралелен свят на действителността, но цветен, усмихнат и топъл ...

Публикуване на коментар