Да станеш майка...
Стоях и чаках пред кабинета на своя доктор гинеколог за преглед. Имаше доста хора преди мен. Аз търпеливо и спокойно изчаквах реда си. След известно време ме поканиха да вляза в кабинета. Вътре стоеше и чакаше друго момиче. Доста по-младо от мен. Тя определено не беше спокойна. Нямаше начин да не разпозная този поглед. Тази уплаха. Неизвестност. Страх. Ужас дори. Не ми трябваше много време, за да разбера, че съм била права в усещането си за нея, когато я видях. Не знам дали, защото съм го изживяла или всеки на мое място би се досетил, но аз определено усетих тези тревожни и плашещи чувства да вилнеят из младата й и неопитна душа.
Тя чакаше резултата от своя тест за бременност, но по всичко личеше, че явно вече знае какъв е той. Върна ме години назад, когато и аз бях толкова млада, без всякаква известност за бъдещето си, без някаква особена материална подкрепа зад гърба си, все още студентка и някак си връзваща двата края. Но с мечти. С планове за бъдеще, кариера, развитие, успехи дори. Спомних си как в един такъв момент сякаш всичко това се срива до основи и се чудиш какъв избор да направиш с живота си. Толкова си изплашен и ужасен, че едва ли не усещаш, че идва края на света или ако не на света, то поне на живота ти. Всичко се сгромолясва и си мислиш, че за теб приказката е свършила. Това видях и в нея. В нейния поглед. В уплахата й усетих себе си преди години.
И тогава сякаш се породиха противоречиви усещания в мен. От една страна исках да стана от стола, на който седях и я наблюдавах отстрани, и да я прегърна, и да й кажа, че аз също съм преминала през това и знам какво е. Че всичко ще бъде наред, че всъщност въобще не е толкова страшно колкото изглежда първоначално. Че даже после така се нареждат от само себе си нещата, защото си преизпълнен с любов към това новопоявило се в живота ти същество и правиш, и даваш всичко от себе си, за да постигнеш мечтите и целите си. Че това в никакъв случай не е пречка, а стимул да продължаваш да живееш и да вървиш напред. От друга страна, ми беше и някак развеселено, защото знаех, макар и от позицията на вече преживял подобно нещо човек, но аз знаех, че този страх и ужас в очите след време щеше да се превърне в най-истинското и красиво чувство – майчината любов. И едва тогава щеше да си даде сметка, че в действителност случващото се с нея не е най-страшното нещо, както изглежда сега, а напротив – това ще се окаже най-прекрасното и вълшебно усещане, което една жена някога може да преживее и изпита.
Отплеснах се. Няма да ти говоря за това какво е да си майка. По-скоро с това исках да направя малък увод колко е странен и противоречив понякога живота. Аз изпитах страх и негодувание тогава. Измъчвах се и бях отчаяна. Бях уплашена и ужасена. И то защото нямах представа. Какво ме очаква. Вълшебството, което щеше да се появи в живота ми и да ме изпълни с любов. И няма да забравя как в същото време моята много близка братовчедка и приятелка години наред прави отчаяни опити да стане майка. И с цената на много усилия, сълзи, болка, страдания, лишения, но и със силна воля, желание, надежда и огромна вяра, накрая успя. Без за миг да се предаде. Без да сведе глава. Устремена напред с мечтата си да даде живот. Да бъде майка.
Toва е за теб, приятелко. И за всички жени, които не се предават и въпреки обстоятелствата и безнадеждността понякога, успяват да постигнат непреодолимото си желание да станат майки.
Тя чакаше резултата от своя тест за бременност, но по всичко личеше, че явно вече знае какъв е той. Върна ме години назад, когато и аз бях толкова млада, без всякаква известност за бъдещето си, без някаква особена материална подкрепа зад гърба си, все още студентка и някак си връзваща двата края. Но с мечти. С планове за бъдеще, кариера, развитие, успехи дори. Спомних си как в един такъв момент сякаш всичко това се срива до основи и се чудиш какъв избор да направиш с живота си. Толкова си изплашен и ужасен, че едва ли не усещаш, че идва края на света или ако не на света, то поне на живота ти. Всичко се сгромолясва и си мислиш, че за теб приказката е свършила. Това видях и в нея. В нейния поглед. В уплахата й усетих себе си преди години.
И тогава сякаш се породиха противоречиви усещания в мен. От една страна исках да стана от стола, на който седях и я наблюдавах отстрани, и да я прегърна, и да й кажа, че аз също съм преминала през това и знам какво е. Че всичко ще бъде наред, че всъщност въобще не е толкова страшно колкото изглежда първоначално. Че даже после така се нареждат от само себе си нещата, защото си преизпълнен с любов към това новопоявило се в живота ти същество и правиш, и даваш всичко от себе си, за да постигнеш мечтите и целите си. Че това в никакъв случай не е пречка, а стимул да продължаваш да живееш и да вървиш напред. От друга страна, ми беше и някак развеселено, защото знаех, макар и от позицията на вече преживял подобно нещо човек, но аз знаех, че този страх и ужас в очите след време щеше да се превърне в най-истинското и красиво чувство – майчината любов. И едва тогава щеше да си даде сметка, че в действителност случващото се с нея не е най-страшното нещо, както изглежда сега, а напротив – това ще се окаже най-прекрасното и вълшебно усещане, което една жена някога може да преживее и изпита.
Отплеснах се. Няма да ти говоря за това какво е да си майка. По-скоро с това исках да направя малък увод колко е странен и противоречив понякога живота. Аз изпитах страх и негодувание тогава. Измъчвах се и бях отчаяна. Бях уплашена и ужасена. И то защото нямах представа. Какво ме очаква. Вълшебството, което щеше да се появи в живота ми и да ме изпълни с любов. И няма да забравя как в същото време моята много близка братовчедка и приятелка години наред прави отчаяни опити да стане майка. И с цената на много усилия, сълзи, болка, страдания, лишения, но и със силна воля, желание, надежда и огромна вяра, накрая успя. Без за миг да се предаде. Без да сведе глава. Устремена напред с мечтата си да даде живот. Да бъде майка.
Toва е за теб, приятелко. И за всички жени, които не се предават и въпреки обстоятелствата и безнадеждността понякога, успяват да постигнат непреодолимото си желание да станат майки.
10 коментарa :
Прекрасно казано, Gergana!Да станеш МАЙКА, най-красивото, най-чудното, най-пълното и най-голямото богатство, което може да се случи на една жена! Красотата и любовта, за която думите никога няма да стигат!Подаръкът, който ни се прави като жени и за който се грижим, достигайки себе си и всичко, на което сме способни!....Благодаря за този полъх на радост, който прочетох:)желая от сърце тази слънчева истинска радост на повече и повече хора по света, независимо от трудностите, противоречията и изпитанията!
Чудесна статия, аз също съм минала през тази дилема. Страхотно е да видиш, че си взел правилното решение и то всеки ден да ти дава такава любов, каквато никъде не може да се намери. :)
Балгодаря! Точно от таза прегръдка имах нужда.
Още една взела правилното решение в тази дилема :) .... Няма по-върховно и неописуемо щастие - две малки ръчички да обвият врата ти и да чуеш "Обичам мама...(м)ного, (м)ного" :):):):)
Благодаря, точно от това имах нужда, изплашена съм до смърт в момента, въпреки, любовта и подкрепата на мъжа до мен...
При мен нещата стояха по съвсем различен начин. Моето съкровище дойде, когато аз бях готова за нея. Не беше "планирана", но най-хубавите неща обикновено стават "случайно", точно когато трябва да станат, за да преобърнат, обогатят, изградят един по-хубав свят.
Дори с тази нагласа аз изпитах страх от промяната, страх дали ще се справя с тази нова за мен задача, дали това е бил "подходящият" момент. Но всичко се нарежда и то по уникален начин! Вече зная, че това усещане е най-красивото и силно нещо, което жената може да изпита!
Мисля,че никоя жена не е готова докато не се появи малкото човече.И тогава всичко придобива смисъл,осъзнаваш защо си на този свят и цялата любов ,която те изпълва........ прекрасен момент!
Това което прочетох е един от най-красивите и емоционални текстове, на които някога съм попадала...наистина не съм преживяла това уникално чувство да станеш майка , но искрено си го пожелавам...и то не веднъж :))) Поздрави на всички и весели Новогодишни празници =)
Защо тези прекрасни чувства се забравят, когато съкровището влезе в тинейджърска възраст? Когато станах майка за първи път плаках от щастие! Когато станах майка за втори път не можех да говоря от щастие! А сега, след 20 години, плача от силно възмущение и мълча от безсилие!
КОГАТО СТАНАХ МАЙКА ЗА ПЪРВИ ПЪТ НЕ БЯХ ОСОБЕННО ГОТОВА ДА СЕ СБЛЪСКАМ С ЖИВОТА И С ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА БЪДЕШ МАИКА,ВТОРОТО СИ ДЕТЕ ГО РОДИХ В ЕДИН ПО-РАЗЛИЧЕН ПЕРИОД ОТ ЖИВОТА СИ,ТОГАВА КОГАТО БЯХ ГОТОВА ЗА ТОВА.ПЛАКАХ ОТ ЩАСТИЕ И ЗА ДВАМАТА КОГАТО СЕ РОДИХА.ЗА МЕН НЯМА ПО-ДОБРИ И ХУБАВИ ДЕЦА НА ЗЕМЯТА,АЗ ГИ ОБОЖАВАМ.МАИЧЕНСТВОТО НЕ Е ИЗПЪЛНЕНО САМО С ХУБАВИ МОМЕНТИ,ИМАЛА СЪМ И МНОГО ГОРЧИВИ СЪЛЗИ ПРОЛЯТИ,НО АЗ ПО-СИЛНО,И ПО-СИЛНО ГИ ОБИЧАМ!!!ИСТИНСКАТА МАИЧИНА ЛУБОВ Е БЕЗРЕЗЕРВНО И НЕПРЕСТАННО ДА ОБИЧАШ ДЕЦАТА СИ,ДА ГИ ПОДКРЕПЯШ ДА УВАЖАВАШ!..КОГАТО ВЪЗПИТАВАШ ДЕЦАТА СИ В ЛЮБОВ ТЕ НЯМА КАК ДА НЕОТВЪРНАТ СЪС СЪЩОТО!!!
Публикуване на коментар