Да се оцветим с романтика...



Преди известно време писах за това, че сме станали много сдържани и някак пестеливи в изразяването на чувствата си. А сега ще направя едно допълнение към темата. За това, че сме сдържани и в романтизма си. Четох някъде, че романтиката вече не била модерна. Но аз като един романтичен до мозъка на костите си човек търся романтиката и сантименталността във всяко едно отношение. Не само в любовта, където би трябвало да преобладава. А въобще в ежедневието и отношенията между хората. Може би, защото, признавам си, съм изчела куп любовни романи и обожавам да гледам романтични филми. Плача и съпреживявам всяка драма и вълнение на героите. Този нереален свят си е станал нещо като стереотип за мене, но много добре си давам сметка, че реално в живота не е точно като по филмите и няма и как да бъде.

Не искам да ме разбираш напълно буквално. Разбира се, че не можеш да отидеш на работа и там да изпадаш в някакви сантименталности, особено ако професията ти е сериозна и отговорна, изискваща пълна концентрация и отдаденост. Имам предвид романтиката в отношението ти към всичко, погледната всеобхватно и в най-общ план. В това да виждаш красотата на една усмивка. Да се усмихнеш при вида на веселите врабчета, подскачащи около теб. Да помилваш дете, когато се доближи до теб и те погледне с любопитни и чисти очи. Да подариш цвете на любимата си без повод. Да поспреш, за да се насладиш на слънцето със затворени очи. Да усетиш полъха на топлия и свеж пролетен ветрец. Да вдишаш уханието на морето. Да поседнеш и да наблюдаваш залеза поне за миг. Да превърнеш една обикновена вечеря в по-различна, като запалиш свещи и разпръскаш топлинка. Да направиш нещо дребно, за да зарадваш любимия си човек. Да го изненадаш по свой си начин. Да се разходиш на лунна светлина... под звездите... Да се обясниш в любов (това май най ми харесва). Да раздаваш любов... и пак, и пак... И една чужда мисъл, която много ми допада – да не чакаш до дълбока старост, за да носиш лилаво, а да бъдеш ексцентричен сега.

Колко неща още мога да изброя... Можеш да добавиш нещо и от себе си. Във всеки детайл от ежедневието си можеш да откриеш романтиката. Но всичко трябва да ти дойде отвътре. Всичко, което правиш, усещайки със сърцето си, е романтиката вътре в теб и щастието, което носиш.


В нашето забързано ежедневие обаче май все по-рядко си позволяваме да си губим времето в такива безумици (би казал някой). Имаме куп задължения. Тичаме и бързаме по задачи. Живеем в такова време, в което отдавна романтиката е потънала някъде измежду досадните задължения и купищата отговорности на ежедневието ни. И забравяме да ошарим и изпъстрим това ежедневие с нотки на романтика, топлота и малки удоволствия. Защото да си романтичен според мен е именно това – да си създаваш ежедневно малки красиви моменти и да си даравяш удоволствия и радости.

Да стоплим душата си и тази на любимите си хора. Да изпълваме по малко живота си с романтични моменти. Просто да го оцветим.

Facebook Comments

2 коментарa :

Лилия каза...

Стоплящо е и много докосващо.Точно както го усещам.Някак се случва да прехвърля в съзнанието светли мигове и красиви чувства

keti каза...

Хубаво е, топло и човешко...дано да се сещаме по-често за цветовете на дъгата...

Публикуване на коментар