Смелостта да променяме живота си...
Всички искаме нещата да си останат същите. Живеем нещастно, защото се боим от промяната и че всичко ще рухне. Нашият капан е не хаоса в живота ни, а привързаността ни към нещата… А разрухата е дар. Тя е пътят към трансформацията. Трябва винаги да сме готови за безкрайна трансформация...
(из Eat Pray Love)
(из Eat Pray Love)
Силни думи. И толкова истински и вярни. Всички се боим от промяната. Мислим си, че тя неминуемо води до разруха. Но нали именно тя е тази, която ни дава основа да започнем отначало. Да съградим всичко от първото камъче. Да започнем на чисто живота си. Нали именно това разрушение ни дава шанс да съградим нещо ново, по-голямо, по-различно и със сигурност по-добро. Нали нещата трябва да се променят, за да имат възможността да станат по-добри (Мечо Пух).
Нека да дадем шанс на себе си, на промяната в нас, в живота ни. Нека бъдем по-смели и ценящи моментите си. Нашите моменти. Защото те са само и единствено наши и ние сме отговорни за това те да са пълноценни и изпълнени със смисъл. Да прекрачим рутината, дори и с цената на разрухата. Да трансформираме животът си в нещо по-добро, бъдейки по-смели и не се оставяме на навиците си, на нещата, които са от същите все по-същите, които ни правят нещастни и ни зариват в сивота и безвремие.
Да разрушиш означава след това да съградиш, да издигнеш, да разшириш. Нещо истинско и ново. Хубаво и само твое. Какво по-прекрасно от това да държиш животът си изцяло в свои ръце.
10 коментарa :
Да имаш кураж не значи да не се страхуваш - това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш!
Не съм съвсем съгласна. Разрухата не означава развитие, а просто тъпчене на едно място. Човек трябва да надгражда, а не да руши. Да разчиства ненужното, да променя неправилното. Разбира се, има и такива случаи, в които е нужно да разрушиш всичко, за да започнеш на чисто, но не трябва да превръщаме това в свое верую. Човекът е създаден, за да създава, а не да руши. Ако всеки път разрушаваме всичко и започваме от нулата, ще забравим кои сме....
Съгласна съм с Кремена. Например, ако си изградил ежедневието си така, че да ти харесва, да ти е уютно, защо трябва да го разрушаваш. Винаги може да се реорганизира, за да има място и за някаква промяна, било то малка или по-голяма.
Тук не става въпрос да разрушаваш хубавото, а да не се примиряваш с нещастието си, както правят повечето хора... само, защото е сигурно и безопасно, нямат куража и смелостта да променят това; никой не е казал да рушиш хубавите неща, че кой въобще се стреми към това? А да променяш живота си, когато не ти харесва и си неудовлетворен от него и най-вече нещастен.
Така трябва,мачкаш ,тъпчеш и изхвърляш ненужното.Както беше казал някой "по добре болезнен край,отколкото безкрайна болка".
Хората са различни и действат по различен начин. Важното е да не се примиряваш и да не се страхуваш от промените. Просто не харесвам думата " разруха". Ако е истина, че в думите има енергия някаква, която ни влияе, то смятам ,че в тази дума тя е лоша, ужасна.
Оптимизмът на статията е завладяващ и той достига до своята конкретизация в заключителните думи, когато авторката пише:"Какво по-прекрасно от това да държиш животът си изцяло в свои ръце." И тук трялва да продължа конкретно, че това хубаво пожерание започва да придобива видими очертания, когато работиш в екип, където откриваш средствата за своята реализация. Запознаването ни го разглеждам като такава предпоставка за постигане на по-висока организираност чрез творческа общност.
Няма нищо по-хубаво от това,да започнеш от нулата!Много страшно,но неописиумо приятно!
"Живеем нещастно, защото се боим от промяната"
Колко хора живеят така..
А може да е иначе..
И това зависи от теб..
"Какво по-прекрасно от това да държиш животът си изцяло в свои ръце."
Човек винаги трябва да бъде готов за ПРОМЯНА ! Промяната винаги е за добро ! :)
Публикуване на коментар