А сега се усмихни... за снимка!

Доста често вероятно си чувал от свои близки или приятели, че не обичат да се снимат – не излизали добре на снимки, не били фотогенични, това не си харесвали, онова не си харесвали.

Аз обичам да се снимам. И не, защото излизам супер добре на снимки. А просто заради самата снимка. Заради онзи момент. Този, който апаратът ти улавя – един единствен и неповторим. Мигът, в който дали само заради снимката или просто ти е дошло отвътре, си се усмихнал. Уловен е един миг на щастие. Може и да не е било на щастие, но честно казано, когато после след време седнеш и разгледаш тези снимки ти изглеждаш щастлив. Сякаш за миг времето е спряло и е уловило онова безгрижно хармонично щастие и е запечатало усмивката ти и радостта на този момент. В който момент си бил някъде, с някого, на хубаво място, по хубав повод. (Защото в повече случаи хората заснемат хубавите моменти, рядко се снимаш, когато си увесил нос).

Сега съм седнала и си гледам снимките от лятото. Смея се от сърце. С глас. Много ме топлят и ми повдигат настроението. Там съм усмихната. Сякаш нямам никакви проблеми и грижи. Сякаш съм пак там и преживявам пак този миг и се усмихвам. Гледам и местата, на които съм се снимала и хората с мене. И те са усмихнати. Вероятно някой ще ме упрекне, че това са само спомени, че не трябва да се живее с миналото и прочие такива неща. И какво от това? Но са хубави спомени! И най-важното са твои. Нали за това са тези снимки - в някой миг от твоя бъдещ, хаотичен, забързан, понякога мрачен, друг път приказен ден, да ти напомнят за нещо, да те стоплят и да предизвикат пак онова незабравимо усещане, че си там, топлото чувство на някакъв далечен, топъл, сладък, пъстроцветен и любим твой момент.

Така че сега просто вземи апарата, усмихни се и натисни копчето. Запази днешния хубав миг за албума, с който след време да си подаряваш слънчеви и позитивни моменти, разпръскващ от страниците си усмивки и топли спомени.