Ако си по-силен от лошото,което ти мислят…
Казват, че най-трудната борба е тази, в която се бориш със себе си. А кому е нужно това, се питам? Та не идват ли точно от там повечето ни главоболия? Не е ли по-добре повече да си вярваме?
Трудните моменти в живота ни дават най-полезните уроци. Но какво става, ако не си научим урока? Като в училище е – следва поправителен и така, докато не го научим.
Може би е само при мен, а може би и при други го има – случи ли ми се нещо лошо, започвам да се чудя защо, как, аз ли или пък друг… Въпроси, въпроси…
В последно време забелязвам тенденция към едно, така да се каже удобно, обяснение защо ни се случват лоши неща – МАГИИТЕ. Или иначе казано – лошите неща, които ни мислят околните. До скоро не разбирах защо толкова хора в момент на неуспех все за магии се сещат, затова че някой е направил така, че на тях да не им върви…
И ето че дойде денят на прозрението ми – ами че така е най-удобно, друг да ни е виновен! Хем не е наша вината, хем се успокояваме, че сме направили, каквото трябва, но, видиш ли, лошо са ни пожелали – лошо ни се е случило.
Добре, а колко поглеждаме от другата страна? Колко си задаваме въпроса АКО СЪМ ПО-СИЛЕН ОТ ЛОШОТО, КОЕТО МИ МИСЛЯТ, ТОГАВА КАКВО? Постоянно четем и чуваме за силата на положителното мислене, хубаво ни става като разберем за някое ЧУДО, а какво правим, когато се случи на нас? Не сме ли достатъчно силни или предпочитаме да ни е 'удобно'?
На всеки е нужен такъв житейски урок, затова следващия път, когато ти се случи нещо не кой знае колко приятно, не бързай към някоя врачка. Спри, помисли. Всичко е енергия. А в природата енергията не се губи – преминава от един вид в друг или от едно тяло в друго (за скептиците, които вярват на точните науки, а не на празните думи).
Ако добрите ти помисли са по-силни от лошото, което ти мислят, кой ще победи? Знаеш отговора, затова мисли добро и добро ще те стига!
4 коментарa :
Страхотна статия, наистина в последно време повечето хора са забравили да мислят позитивно. Всеки се е вгъбил в проблемите си, а в повечето случаи човек има нужда от малко надежда и вяра в себе си ;)
Да,замислям се и аз-когато нещо стане,както сме го планирали и има добър за нас изход,казваме,че заслугата за това е наша и се гордеем със себе си-тогава никой не мисли,че има бяла магия от това,че някой му желае доброто(все ак нека не се заблуждаваме,има хора и които ги е грижа за нас и ни обичат).Но когато ни сполети нещастие(не включвам злополука все пак),решаваме,че не ние сме отговорни то да се случи...Силата на самовнужението и самозаблудата може да бъде страшна,зависи в каква посока ще я отправим...
Така е наистина, много сме свикнали на това някой друг да е виновен и не гледаме към себе си т.е никога не осъждаме своите действия и поведение, а по-често гледаме да осъдим някой друг. Абсурдно е обаче да смятаме, че има хора, които отделят време и сядат да мислят лошо на другия, доказателство за това сме самите ние :) хората сме самовглъбени, всеки е преклаено зает със себе си
velikolepna statiq-nqma kakvo da dobavq
Публикуване на коментар