Да изразяваме чувствата си –това сме ние...

Напоследък ми прави впечатление, че хората са доста сдържани. Какво искам да кажа ли? Трудно или почти никак не изразяват чувства и емоции, не показват това, което ги вълнува, не се усмихват, не се радват, не плачат дори. И като се замисля май по-скоро изразяват гняв, агресия и все такива негативни и обременяващи неща. А защо просто не бъдем такива, каквито сме и не се отдаваме на това, което ни е на сърце. Не ми харесва тази тенденция да сме толкова, стигащи до скука сдържани. Нали уж сме сърдечна, емоционална, страстна, първична нация, умееща да се наслаждава и да цени удоволствията? Защо тогава гледаме странно и с неразбиране някой, който е изразителен в своето поведение и колоритен дори? Тогава ни се струва различен, ненормален, странен, смешен може би.

А защо просто не сме ние? Защо просто не се оставим на емоциите, които ни владеят, да излязат от нас? Защо се крием? Зад стени и черупки. Защо не излезем наяве и не се разсмеем, когато ни се смее и не се разплачем, когато ни се плаче? Защо трябва да спазваме тези правила и поведение само заради някого или защото някой би бил по-доволен от това. Защо не сме деца и не изживеем радостите и тъгите си на воля, както само те умеят? Защо просто не сме щастливи?



Сигурна съм, че на всеки му се е случвало да прояви спонтанност. Лудешка радост. От нещо дребно дори. Да викне от възторг, да изкрещи от вълнение. Да запее от щастие. Да заплаче от умиление. Какво по–хубаво от това да изразяваме себе си по този начин!

Доста време ми трябваше да осъзная, че не съм лоша в своята емоционалност. Че да изразявам себе си, не е недостатък. Че единствения начин, чрез който мога да потуша чувствата си, е като им се отдам.

Запитах една приятелка трябва ли да съм по-сдържана, това ли е правилния начин, за да живееш по-комфортно. А тя ми отговори с много прост отговор, който може би ми хареса, защото точно това съм искала да чуя. Но все пак аз си отговорих и на себе си. Каза ми: Това си ти. Всички тези вълнения и емоции, които изпитваш – това си ти.

Смятам, че с това се различаваме от животните. Това ни прави хора. Това ни дава тласък и сила напред. Да усещаме. Да изживяваме. Да се отдаваме. Да се наслаждаваме. Да чувстваме. Да изгаряме. Да вярваме. Да се надяваме. Да копнеем. Да мечтаем.

Просто да живеем!

прочети повече ..

Ако си по-силен от лошото,което ти мислят…

Казват, че най-трудната борба е тази, в която се бориш със себе си. А кому е нужно това, се питам? Та не идват ли точно от там повечето ни главоболия? Не е ли по-добре повече да си вярваме?

Трудните моменти в живота ни дават най-полезните уроци. Но какво става, ако не си научим урока? Като в училище е – следва поправителен и така, докато не го научим.

Може би е само при мен, а може би и при други го има – случи ли ми се нещо лошо, започвам да се чудя защо, как, аз ли или пък друг… Въпроси, въпроси…

В последно време забелязвам тенденция към едно, така да се каже удобно, обяснение защо ни се случват лоши неща – МАГИИТЕ. Или иначе казано – лошите неща, които ни мислят околните. До скоро не разбирах защо толкова хора в момент на неуспех все за магии се сещат, затова че някой е направил така, че на тях да не им върви…

И ето че дойде денят на прозрението ми – ами че така е най-удобно, друг да ни е виновен! Хем не е наша вината, хем се успокояваме, че сме направили, каквото трябва, но, видиш ли, лошо са ни пожелали – лошо ни се е случило.

Добре, а колко поглеждаме от другата страна? Колко си задаваме въпроса АКО СЪМ ПО-СИЛЕН ОТ ЛОШОТО, КОЕТО МИ МИСЛЯТ, ТОГАВА КАКВО? Постоянно четем и чуваме за силата на положителното мислене, хубаво ни става като разберем за някое ЧУДО, а какво правим, когато се случи на нас? Не сме ли достатъчно силни или предпочитаме да ни е 'удобно'?

На всеки е нужен такъв житейски урок, затова следващия път, когато ти се случи нещо не кой знае колко приятно, не бързай към някоя врачка. Спри, помисли. Всичко е енергия. А в природата енергията не се губи – преминава от един вид в друг или от едно тяло в друго (за скептиците, които вярват на точните науки, а не на празните думи).

Ако добрите ти помисли са по-силни от лошото, което ти мислят, кой ще победи? Знаеш отговора, затова мисли добро и добро ще те стига!

прочети повече ..

okay. da be da.

колко много думички и нещица са залепнали за нас. правим ги всеки ден. казваме ги. и няма мисъл в тях. просто е така. окей. ок. оки. окси. изписвам го вместо да, добре, става. казвам го на французи, индийци, американци и нашенци. всички чаткат за какво иде реч. обърнах му внимание вчера, докато пишех нещо. откъде ли идва? какво ли всъщност означава? има ли скрито значение?
след кратко разравяне из google, открих няколко версии. най-логично ми прозвуча тази: в която се обяснява, че е кратка версия на Ol Korrect, забавно-грешно изписване на правилното All Correct = (буквално) Всичко е правилно. и че за първи път се е появило в сатирична статия във вестник Boston Morning Post в 1839.

открих също, че гръцкото Ola kala значи Всичко е наред, .. и е много възможно всичко да е тръгнало още от Древна Гърция. или от индианците, които са използвали okeh като утвърдителен отговор на зададен им въпрос.

последната привлякла вниманието ми версия е, че краткото О.К. има нещо общо с войните. когато в битка не е имало убити, на английски това е звучало като 0 Killed, (OK)

3 от 4 сочат към Америка. склонна съм да повярвам, че ОК е американско творение. какво ли ще е нашето звуково творение, завладяло цял свят? последните месеци упорито налагам [да бе да] сред чуждите народи. дори в Аляска може да бъдат открити следи от моето da be da. значението му е почти толкова много-значно като едно OK. лесно се помни и е уникално само по себе си. да бе да. ха-ха-ха. защо пък не?

прочети повече ..

да споделя или да не споделя.

попадна ми една интересна статия задаваща въпроса : защо не споделяме успехите си с други хора? страх, срам или тревожност?

как да говоря за успехите си се научих по интервютата за работа. срам, не срам. това е положението. това съм постигнала. този връх съм изкачила. да говоря за вече минали събития ми е лесно. как стои въпроса обаче със споделянето на бъдещите планове? да споделя или да не споделя?

по този въпрос често сме водили дискусии. аз и брат ми. неговата версия е категорична. никакво споделяне. хората са завистливи. и не ти мислят доброто. не го виня за веруюто му. като знам колко перипети е прескочил и колко гадости са му се изляли върху главата. за това реши ли нещо. просто го прави. не се обяснява на никой. това е неговият начин и за него той работи. аз дълго защитавах друга кауза. че хората са добри. че ако си сред приятели, няма от какво да те е страх. че подкрепата на близките е важна, когато се изправяш пред нови предизвикателства. в двете версии има истина. поне малко. но всичко това са думи. практиката е важна. проверката във времето. откритието на онова, дето работи за мен. тук ще отворя една скоба. (това, което работи за мен, не значи, че работи за всички останали. даже напротив. всеки сам е добре да открие как се чувства най-добре и кое е най-доброто за него. да споделя или да не споделя)

да споделя. идеите ми често се модифицират. една идея преминава през куп beta версии преди да достигне окончателния си вариант. когато бързам да споделя идеята си в суров вид честичко с нея не се случва нищо. тя просто си умира. открих, че важен е момента, в който ще реша да я споделя. ако всичко в главата ми е точно измислено. каквото и да чуя, нещото ще се случи. защото съм го усетила. и знам, че то е най-доброто. чуждата енергия има малко значение в този случай, при мен.

да не споделя. когато нещо е много важно за мен и го раздухвам напред-назад, поемам риск то да бъде оцветено от мислите и думите на другите. и накрая резултата да не е много радостен за мен. наскоро имах важна работа. по стечение на обстоятелствата доста хора знаеха. близки и не чак толкоз близки. знаеха, но не и деня, и часа. тях бях запазила за себе си + за наистина близките. даже, ако имаше как и от тях да го скрия, щях да го направя. за мен беше важно да остана до последно позитивно заредена и фокусирана. после вече нямаше никакъв проблем да раздухам успеха. както и направих.

да споделя или да не споделя. когато ми се случи нещо каръшко. наскоро имах такъв случай. бях озадачена, изненадана. все за това мислех. все това ми беше в устата. съвсем без да се замисля всички около мен разбраха. бях обсебена. и всичко се закучи. разбира се, нямаше как да продължи много дълго, костваше ми доста енергия. някъде 20 дни по-късно всичко поотмина. вече не беше актуално. и тогава настъпи обрата, който исках. всичко си дойде на мястото. времето в случая ми беше много важно. имах нужда да потърся вниманието, подкрепата и мнението на другите. и си го взех.

всичко е въпрос на избор. аз го притежавам. кога, на кого и какво да споделя. най-добрият начин е да се доверя на инстинкта си. ако нещо в мен ми подсказва да споделя. окей, нека го направя. но ако нещо ме стиска, съмнението ме изпълва. по-добре да си замълча и да изчакам по-добри времена.

ако съм изпълнена с вяра на 100%, нищо и никой не може да пресече пътя ми. колкото и завист да се изсипе върху мен, аз ще съм защитена.

прочети повече ..

СВЕТЪТ ПРЕЗ НАШИТЕ ОЧИ

Събрали се художник, математик, градинар, философ и дете около една кръгла маса. В средата на масата имало една хубава, узряла червена ябълка. Всички трябвало да я огледат и да напишат на листовете пред себе си какво виждат. Художникът: Ябълка с великолепен червен цвят. Математикът: Ябълка с хубава кръгла форма. Градинарят: Много добре узряла ябълка. Философът: Плодът на първородния грях. Детето изяло ябълката и казало: Колко беше вкусна!

Вечно търсим Истината, Голямата Истина, но забравяме, че хората са различни и гледат на света, и на живота с различни очи. Затъваме в битието и преставаме да забелязваме многообразието около нас. Интересуваме се само от себе си, не общуваме и пропускаме другата гледна точка, различната представа.

А всичко е пред нас. Светът е пред вратата ни. Оглеждаме се. Не пропускаме ли нещо?

прочети повече ..

Кама Сутра. уроци за любовта.

картини и звуци от филма Кама Сутра, история за любовта. филм, който съм изгледала достатъчно много пъти. но едва сега си направих труда да извадя няколко цитата от него, касаещи секса и любовта. И така, Кама Сутра е най-великата книга за любовта, която някога е писана. Кама означава ЛЮБОВ. А сутра означава? УРОЦИ? УРОЦИ ЗА ЛЮБОВТА. Древна книга за мъжа и жената и техните отношения през съвместният им живот. А сега може би ще ме попитате : Защо ни е да я изучаваме сега след като е била написана преди толкова хиляди години? Защото любовта си остава все така многозначителна и потайна днес, както е била и тогава. Кама Сутра ни учи как да използваме нашето тяло, за да правим ЛЮБОВ, но също така ни учи, че пътищата на любовта са необятни. Но, разбира се, ние трябва да бъдем сигурни, че сме се научили да използваме нашето тяло много добре. Така че вдигнете си полите и погледнете вашите крачета. Някои не обръщат много голямо внимание на краката, но повярвайте ми като ви казвам, ако докоснеш пръстите и краката по специфичен начин, това може предизвика огромна наслада за вашия партньор. Изкуството на любовта е много повече от самия акт. И винаги помнете, трябва да има разнообразие в любовната игра. За каква любов говориш, Истинската любов? Ако търсиш истинската любов, си си избрала най-трудната задача. Задачата, спрямо която целият останал труд е само подготовка. Любовта не е капитулация. Или да изгубиш себе си. Тя е знак, че си израснал. Не търси прави линии, Мая. В живота няма такива неща. Всички ние знаем, че мъжете обичат жените, които очевидно обичат тях. Но дори куртизантките не би трябвало винаги да са с отворени обятия, защото трябва да знаем, че мъжете са склонни да презират нещата, които са леснодостижими. Може и да запомните всички тези правила, но помнете, че веднъж да се завърти колелото на любовта... вече няма правила и порядък. Приветствайте деня! Приветствайте хълмовете и цветята! Познавайки любовта, мога да позволя на нещата да се случват около мен, да съм бърза като вятъра... И да приемам смело всичко, което ми се случва. Както би казала Раса, Животът винаги е прав. Сърцето ми е отворено като небето.

прочети повече ..

новите знаци!

обозначенията :) ;) :D :P и сие са дълбоко заседнали в чат кореспонденцията ми. без тях всичко ми изглежда леко скучно. а някой от думите звучат студено, чак хладно. не и, обаче, ако им добавя поне едно от изброените.

но като всичко друго дето е нонстоп в употреба, са се изтъркали вече. така де, дискети вече няма, заместиха ги дисковете. icq има, но всички са в skype. altavista има, но никой не се сеща да я ползва, защото всички питат чичко google. време е за ново-въведения и при усмивките и сълзите, също целувките и заразителния смях.

първото предложение е прелетяло хиляди километри и идва от страната на изгряващото слънце. малко зор видях, докато ги изпиша първия път. ще ми трябва повече практика.

: ) = (^_^)
; ) = (~_^)
: D = (^____^)
: ( = (-_-)
:'( = (;_;)
: 0 = (0_О)
: * = (^3^)

а втората идея е на заем от blippr. мястото, на което имаш 160 думи, за да направиш коментар на книга, филм, книга, музика или игра. идеята е да изразиш много повече от усмивка. а да дадеш одобрението си или неодобрението за нещо.

=D (обичам го) =) (харесва ми) =| (не ми харесва) =( (мразя го)

прочети повече ..

тайната на вечната любов.

открих още една история на Хорхе Букай. в нея се разказва за двама индианци. момиче и момче, които се допитали до вожда на тяхното племе = какво да правят, че любовта им да трае вечно. вождът се съгласил да им покаже, но първо ги помолил да отидат в гората и да му донесат 2 орела. момичето и момчето тръгнали в различни посоки и се върнали всеки с по един орел. под напътствията на вожда те завързали един за друг орлите за крачетата и ги пуснали да летят. орлите се мъчили, но така и не успели да литнат, паднали на земята и се накълвали един друг. когато момчето и момичето скъсали връвчицата (отново следвайки инструкциите на вожда), орлите полетели към планината. а вождът завършил : това е тайната. ако сте завързани един за друг няма как да полетите. летете заедно, но не се връзвайте. ако го направите, няма да изпитате щастие. и Хорхе Букай добавя = свободата във взаимоотношенията е най-доброто и най-важното нещо, което можем да усвоим.

прочети повече ..

.

още не съм разопаковала багажа от последното си далечно пътуване и вече съм зарината от новини. коя от коя по-добра. сред тях е и тази. в края на този месец (октомври) ще се случи първият фестивал за личностно развитие = Открий себе си! дните са 29.30 и 31. мястото: музеят Земята и хората в София.

не знам за теб, но от както на книжния пазар започнаха да никнат книжките за себепознание, щастие и пълноценен живот, от тогава съм им читател. минаха години дойде ред и на семинарите. обученията, терапията. въпреки, че се движа в среда от хора, интересуващи се от същото, понякога успявам да пропусна поредното интересно събитие. изкефих се, като разбрах, че има хора, които са се нагърбили с тежката задача да съберат всичко по темата под един покрив. евала на организаторите! от тях научих, че фестивалът условно ще бъде разделен на две части. изложбена и интерактивна. иначе речено. изложбената част дава възможност да се срещнеш с хората, проповядващи как да се развием като личности, на техните щандове. да поговориш. вземеш брошурка. проучиш дати, цени.

другата част на мен ми е особено интересна = лекциите. дочух, че ще има human design, уроци по цветове и дрехи, известни като цветови и имиджов анализ. още фамилни констелации. ритмология. заснемане на аурата и диагностиране по нея, или аура камера (това ще да е много готино). ненасилствена комуникация и разбира се, нещо от Луиз Хей. програмата ще е официално готова до някой и друг ден и публикувана във facebook и на сайта на фестивала.

развитието е едно от най-важните неща за човека. пътят, независимо дали в личен, семеен или професионален план винаги има една главна отправна точка, това е вглеждането в себе си.

всичко започва оттам, от мен. за това мисля да грабна моето отворено съзнание + още поне 2 приятелки и да се насладя на пре-откриващ уикенд в края на октомври. ще се видим там!

прочети повече ..

Любовта е...

LOVE: we think about it, dream about it, lose sleep worrying about it. When we don't have it, we search for it and when we discover it we don't know what to do with it, we fear losing it. It's our source of pleasure and pain but we can't predict which it will be from one moment to the next. It is a short word, easy to spell, difficult to define but IMPOSSIBLE to live without ♥

Живей за да обичаш и обичай за да живееш!

Любовта не е сляпа, тя просто вижда само това, което има значение.

Любовта е момент, който трае вечно.

Ще разбереш истинското значение на любовта, когато се влюбиш.

Най-трудното нещо в живота не е да намериш да обичаш някого, а да накараш този, когото обичаш, да те обича обратно.

Песента не е песен, докато не я изпееш. Камбаната не е камбана, докато не я накараш да звъни. Любовта в сърцето ти не е там за да стои, любовта не е любов, докато не я подариш.

Ще разбереш, че наистина обичаш някого, когато искаш той да бъде щастлив, дори ако неговото щастие означава, че няма да си част от него.

За тези, които обичат времето е вечност. Хенри Ван Дайк

Любовта няма нищо общо с това, което се очаква да получиш, само с това, което се очаква да дадеш, което е всичко. Катрин Хепбърн

Ако искаш дъгата, трябва да се примириш с малко дъжд! Доли Партън

По-добре да се обичал и загубил, отколкото никога да не си обичал дори. Св. Августин

Приятелство често завършва с любов, но любовта с приятелство никога. Чарлз Кейлъб Колтън

Няма лекарство за любов, освен да обичаш повече. Торо

Любовта е всичко, което знаем от Рая и всичко, което ни трябва от ада. Емили Дикинсън

Любовта е нито истинска или фалшива, любовта е Любов. Камила Сондърс

прочети повече ..

7 ОКТОМВРИ

7 октомври... е денят, в който според юдаизма през 3761 година от преди нашата ера е сътворен светът.

7 октомври... е дата, която не съществува в календарите на редица католически страни за 1582 година, които първи въвеждат Григорианския календар (през тази година след 4 октомври следва 15 октомври и датите от 5 до 14 октомври 1582 на практика никога не са настъпили).

прочети повече ..

Мечо Пух извадки.

във всяка книга ще откриеш мъдрост, ако се оглеждаш за нея. но има една, в която деца и възрастни често се оглеждат. и аз така. става дума за книгата на Алън Александър Милн, където главен герой е Мечо Пух.

когато ми попадне нова ценна извадка от книгата, не забравям да си я складирам прилежно. любимите добавям сега към вече събраните от Lillie Мъдрости на Мечо Пух:

Ако ти живееш сто години,
аз искам да живея сто години без един ден,
така че никога да не живея без теб.

Прасчо: Как се пише любов?
Пух: Тя не се пише, тя се чувства.

Колкото повече, толкова повече!

Има само едно нещо,
което е по-хубаво от гърненце с мед…
и това са две гърненца с мед.

Понякога седя и си мисля…
а понякога просто си седя.

Отдавна, много отдавна,
онзи ден...

Правописът ми е Колеблив.
Добър правопис е,
но се Колебае и буквите отиват на грешни места.

Какво трябва да... трябва?

Какво се подарява на някой,
който иска всичко, а няма нищо?

По-забавно е да говориш с хора,
които не използват дълги трудни думи,
а по-скоро кратки и лесни,
като например Какво ще кажеш да хапнем?

Защо ли нещата трябва да се променят?,
прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
Така имат възможност да станат по-добри.

прочети повече ..

Историята на шарената чиния

Беше парче глина… Но усещаше, че от нея ще стане нещо хубаво. Какво точно – непонятно, но че ще е хубаво – знаеше го.

Един ден нещото започна да се случва. Първо две ръце я взеха и преместиха от мястото, където май беше започнала вече да събира прах. Ето я и най-трудната част – оформянето. Първи опит, Втори. След няколко такива и няколко почивки най-сетне се получи – придоби характер, така де форма. Щеше да бъде… чиния! Вълнуващо нали?

А предстоеше най-доброто - цветовете! Колко ли красива щеше да стане. Минаха ден, два, трети… Хубаво й беше да е цветна, но май започваше да й дотежава…

След още няколко дни вече нямаше цвят, който да не е част от украсата й – що за безвкусица, каза си тя. А имаше мечти – да е красива, полезна, носеща радост… В какво я превърнаха всички тези бои, четки, ръце… Това ли беше краят на илюзиите за красива съдба? Сълза, две, шарената чиния плачеше!

Образува се малка локвичка, на мястото където бяха падали сълзите й. След миг погледна озадачено в нея – отразяваше се нещо невероятно! Не, не можеше да е вярно, не можеше тази красота, която виждаше, да показва нея… или? Вгледа се по-внимателно. Пред погледа й затанцуваха птици, гори, вълни, хора и слънца… Пъстри, изящни, красиви! А в единия край на всичко това видя дъга! Не, не беше дъга, просто цветове, но толкова много, толкова истински и очакващи да бъдат претворени, че приличаха на разноцветен сбор от хиляди дъги.

Ето това беше тя – не бяха направили красива чиния от парчето глина, а художник я беше превърнал в палитра с всички възможни нюанси на познатите ни цветове.

А птиците, хората, вълните – те бяха част от нейната красота, имаше ги благодарение на нейните цветове. Ах, как щастлива беше, че мечтата й се сбъдна, макар и по различен от представите й начин. Начин много по-добър и граничещ с невъзможността да си го представиш…

А ти? На колко хора позволи да определят формата ти? А на колко хора позволи да рисуват върху теб? И, най-важното, какво виждаш, когато заплачеш? Всички го правим, но дори когато е от разочарование, за добро е! Може точно това да ни помогне да видим отражение, което не сме си и представяли.

И така, какво виждаш, когато заплачеш?

прочети повече ..