да споделя или да не споделя.


попадна ми една интересна статия задаваща въпроса : защо не споделяме успехите си с други хора? страх, срам или тревожност?

как да говоря за успехите си се научих по интервютата за работа. срам, не срам. това е положението. това съм постигнала. този връх съм изкачила. да говоря за вече минали събития ми е лесно. как стои въпроса обаче със споделянето на бъдещите планове? да споделя или да не споделя?

по този въпрос често сме водили дискусии. аз и брат ми. неговата версия е категорична. никакво споделяне. хората са завистливи. и не ти мислят доброто. не го виня за веруюто му. като знам колко перипети е прескочил и колко гадости са му се изляли върху главата. за това реши ли нещо. просто го прави. не се обяснява на никой. това е неговият начин и за него той работи. аз дълго защитавах друга кауза. че хората са добри. че ако си сред приятели, няма от какво да те е страх. че подкрепата на близките е важна, когато се изправяш пред нови предизвикателства. в двете версии има истина. поне малко. но всичко това са думи. практиката е важна. проверката във времето. откритието на онова, дето работи за мен. тук ще отворя една скоба. (това, което работи за мен, не значи, че работи за всички останали. даже напротив. всеки сам е добре да открие как се чувства най-добре и кое е най-доброто за него. да споделя или да не споделя)

да споделя. идеите ми често се модифицират. една идея преминава през куп beta версии преди да достигне окончателния си вариант. когато бързам да споделя идеята си в суров вид честичко с нея не се случва нищо. тя просто си умира. открих, че важен е момента, в който ще реша да я споделя. ако всичко в главата ми е точно измислено. каквото и да чуя, нещото ще се случи. защото съм го усетила. и знам, че то е най-доброто. чуждата енергия има малко значение в този случай, при мен.

да не споделя. когато нещо е много важно за мен и го раздухвам напред-назад, поемам риск то да бъде оцветено от мислите и думите на другите. и накрая резултата да не е много радостен за мен. наскоро имах важна работа. по стечение на обстоятелствата доста хора знаеха. близки и не чак толкоз близки. знаеха, но не и деня, и часа. тях бях запазила за себе си + за наистина близките. даже, ако имаше как и от тях да го скрия, щях да го направя. за мен беше важно да остана до последно позитивно заредена и фокусирана. после вече нямаше никакъв проблем да раздухам успеха. както и направих.

да споделя или да не споделя. когато ми се случи нещо каръшко. наскоро имах такъв случай. бях озадачена, изненадана. все за това мислех. все това ми беше в устата. съвсем без да се замисля всички около мен разбраха. бях обсебена. и всичко се закучи. разбира се, нямаше как да продължи много дълго, костваше ми доста енергия. някъде 20 дни по-късно всичко поотмина. вече не беше актуално. и тогава настъпи обрата, който исках. всичко си дойде на мястото. времето в случая ми беше много важно. имах нужда да потърся вниманието, подкрепата и мнението на другите. и си го взех.

всичко е въпрос на избор. аз го притежавам. кога, на кого и какво да споделя. най-добрият начин е да се доверя на инстинкта си. ако нещо в мен ми подсказва да споделя. окей, нека го направя. но ако нещо ме стиска, съмнението ме изпълва. по-добре да си замълча и да изчакам по-добри времена.

ако съм изпълнена с вяра на 100%, нищо и никой не може да пресече пътя ми. колкото и завист да се изсипе върху мен, аз ще съм защитена.


Facebook Comments

3 коментарa :

nana каза...

Няма от какво да се съмняваш.Казала съм -значи ще стане.Аз вярвам в себе си.Важното е да се търси пътя за реализацията , а не стягане от момента.Аз споделям само с най-близкия най-важните си дела.Иначе в общ разговор, всеки знае.Пък сега само да ме дърпа някой за езика, за да се издъня- тая няма да стане.

Анонимен каза...

i za men kato 4eli izvoda e - vqrvai na instinkta si, toi 6te ti podskaje na koga da spodelqsh i na kogo ne.

Анонимен каза...

Браво,Натали!Разнищила си всички гледни точки-страхотна статия!Радвам се,че си намерила печелившата формула за себе си,това е най-важното:)

Публикуване на коментар