да се качим ли на кантара?

предлагам ти да слезем от него. взирането в скалата на кантара така или иначе докарва само депресия, без да измерва здраве.

кантарът не мери ръст, възраст, мазнини, мускулна тъкан или костна плътност. когато мислим за здраветo, всички това се иска да вземем под внимание. теглото ни, в широк смисъл, e резюме на изредените току-що компоненти.

да приемем, че съм висока около 165 сантиметра и тежа 64 килограма. може би си мисля, че съм притежателка на здравословното тегло. обаче имам ли процент мазнини в тялото над 30%, то излиза, че съм дебеличка.

ако съм същата жена, но с 22% мазнини в тялото, то вероятно съм в категорията на слабите, според наложените от обществото стандарти.

какво ли значи това? че килограмите са само една от мерилните единици, че само по нея е погрешно да съдим.

на кратко: да бъдем реалисти. кантарът ни не мери какво сме яли предишната вечер, колко сол и колко вода сме поели, и дали е започнало обичайното задържане на течности преди месечния цикъл, а още по-малко как изглеждаме или как се чувстваме.

една тясна пола, с която се чувстваме добре, е по-добър показател за теглото ни. ако я обличаме веднъж седмично, ще знаем отговора.

така че, когато следващият път ни се прииска да се качим на кантара, да устоим на изкушението. вместо това, да оценим тялото си по достойнство, как ни стоят дрехите и как се чувстваме ... това са показателите на нашето здраве.