Неделя Сиропустна, Сирни заговезни. Прощална неделя преди Великия пост

Две гледни точки за прошката, една много лична и изстрадана истина за пътя към себе си и към другите.

По православния календар:
Неделята след Месни заговезни е празник на прошката, на възстановяването на чавешката взаимност и взаимоуважение. Православната църква ни призовава да се пречистим, да изпълним сърцата си с мир и любов. След този ден до Великден християните престават да ядат мляко и млечни продукти, яйца и риба - строгият пост допуска само храна от растителен произход. От следващия ден след нея - понеделник - започва същинският Пост, който приключва на Великден. Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като Неделя на всеопрощението. На този ден се четат Христовите думи: Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви. През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез Ритуала на прошката, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.

Какво толкова чудно е извършил Господ, попитали някога разбойниците-сарацини един свят старец-пустинник, оскърбявайки го. Ето чудото, което е направил Господ, отговорил старецът: вие ме оскърбявате, а аз ви прощавам и се моля на Бога за вас. Подобна любов иска Господ и от нас. Ние всички сме склонни да считаме, че сме по-добри от ближния.

Тази вечер православните българи се събират около трапезата, на която е сложена млечна храна и варени яйца, пият по чаша червено вино, амкат бялата халва и което е най-важно, целуват си взаимно ръце и си искат прошка.

ИЗ Неделно четиво на Българската Православна Църковна Община Свети Цар Борис Покръстител в Берлин


По календарa на една изстрадала жена:
Луиз Хей е една от най-големите духовни лечителки на нашето време. Прекарала тежко детство и пълен с трудности живот, съдбата й е пример за това, как и най-тежката трагедия може да има щастлив обрат. Изключителните й прозрения за връзката между мисълта и болестта са резултат не само на информация от първа ръка, но и от личен опит: тя успява да се излекува от рак в последния стадий. Автор е на 14 книги, от които в България са преведени Излекувай тялото си, Излекувай живота си, Силата е в теб, Мисли от сърцето, Медитации за изцеление на живот, Живот!, Промени живота си, Повярвай в себе си.

Какво казва самата Луиз Хей за прошката:
ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ МИНАЛОТО И ДА ПРОСТИМ НА ВСИЧКИ.
Ние сме тези, които страдат, ако не се разделяме с миналите неправди. Даваме на събитията и хората от миналото власт над себе си и те ни държат в психическо робство. Затънем ли в непрощаване, те продължават да ни контролират. Затова е толкова важно да се работи върху прошката. Прошката, прощаването на хората, които са ни причинили болка, е прощаване със самоличността ни на наранени. Така можем да се освободим от безкрайния цикъл от болка, гняв и контраобвинения, които ни държат в плен на собствените ни страдания. Опрощаваме не действието, а действащия, опрощаваме неговото страдание, объркване, несръчност, отчаяние и човещина. След като освободим тези чувства и им позволим да си отидат от нас, можем да продължим нататък.

ГОТОВ СЪМ ДА ПРОСТЯ!
Ако стоим в затвор от самодоволно негодувание, не можем да бъдем свободни. Дори да не знаем как точно да прощаваме, можем да сме готови да го сторим. Вселената ще откликне на готовността ни и ще ни помогне да намерим пътя.

Като прощавам на себе си и на другите, това ме освобождава от миналото. Прошката е отговорът на почти всеки проблем. Тя е дар към мен самия. Прощавам и се освобождавам.

ИЗ Живот по пътя на изцелението

Духовните вълни са различни, пътищата на търсене на истината са различни, думите са различни, хората са различни, но порива е едни и същ: стремеж към единение със себе си и със света! А той минава и през прошката!

Да простим и да ни бъде простено!