На какво ни учат в училище
След вчерашния празник на народните будители в съзнанието ми изникнаха заглавия на скорошни (и не толкова) статии във вестници, обявявящи, че българските младежи са последни по грамотност в Европейския съюз, както и че на половината от 15 годишните тийнейджъри им липсват умения за практическото решаване на проблемни ситуации.
Стана ми неприятно и тъжно, защото съм почти на 2 х 15 и 'по мое време' такъв род проблеми все още бяха рядко срещани. Запитах се какво ли е довело до такъв драстичен спад надолу за сравнително кратък период от време и отговорите (кои по-обективни, кои не особено, обагрени от лека носталгия по моята 'младост') заваляха в съзнанието ми.
Не на това обаче искам да наблегна в тези си размисли. С голяма радост осъзнавам, че моите учители, особено тези в гимназията, са успели да ме научат на най-важното, а именно на това как да се справям в живота, но с тъга ти споделям, че начинът на преподаване и до голяма степен учебният материал бяха проявление на учебна система различна от българската.
Та това, на което успяха да ме научат там и което е много по-ценна придобивка от всякакви дипломи за висше образование и сертификати за знания и умения е:
Научих се да изслушвам мнението на другите и да се съобразявам с него.
Научих се да давам своето мнение, да го отстоявам, да го подплатявам с аргументи и факти.
Научих се, че не бива да чакам нещата просто да се случат, а че най-естественото нещо е аз да ги инициирам и да давам гласност на идеите си.
Научих се да си водя записки и да отсявам важното от маловажното още на етап слушане (това ми помогна страаааашно много в университета).
Научих се, че няма лошо да тръгнеш от най-долното стъпало и да се целиш към най-горното - изминал ли си такъв дълъг път, веднъж стигнеш ли върха, със сигурност ще оцениш постигнатото.
Научих се да представям идеите си структурирано и систематизирано, най-добре с нагледни средства за подкрепа на казаното.
Вече съм забравила определението за прав и променлив ток, както и видовете делене на клетката, но мога да се изразявам сравнително добре и се справям със сметките в магазина. Но, предвид това какво съм научила, и то още преди да навърша 15, смятам, че моето училище ми е дало много повече от безброй факти и теоретични познания. Пък и тези, които са ме заинтригували, съм доизучила по-натам във времето. Мисля, че това е храна за размисъл за просветното ни министерство...а и за много родители и деца.
Стана ми неприятно и тъжно, защото съм почти на 2 х 15 и 'по мое време' такъв род проблеми все още бяха рядко срещани. Запитах се какво ли е довело до такъв драстичен спад надолу за сравнително кратък период от време и отговорите (кои по-обективни, кои не особено, обагрени от лека носталгия по моята 'младост') заваляха в съзнанието ми.
Не на това обаче искам да наблегна в тези си размисли. С голяма радост осъзнавам, че моите учители, особено тези в гимназията, са успели да ме научат на най-важното, а именно на това как да се справям в живота, но с тъга ти споделям, че начинът на преподаване и до голяма степен учебният материал бяха проявление на учебна система различна от българската.
Та това, на което успяха да ме научат там и което е много по-ценна придобивка от всякакви дипломи за висше образование и сертификати за знания и умения е:
Научих се да изслушвам мнението на другите и да се съобразявам с него.
Научих се да давам своето мнение, да го отстоявам, да го подплатявам с аргументи и факти.
Научих се, че не бива да чакам нещата просто да се случат, а че най-естественото нещо е аз да ги инициирам и да давам гласност на идеите си.
Научих се да си водя записки и да отсявам важното от маловажното още на етап слушане (това ми помогна страаааашно много в университета).
Научих се, че няма лошо да тръгнеш от най-долното стъпало и да се целиш към най-горното - изминал ли си такъв дълъг път, веднъж стигнеш ли върха, със сигурност ще оцениш постигнатото.
Научих се да представям идеите си структурирано и систематизирано, най-добре с нагледни средства за подкрепа на казаното.
Вече съм забравила определението за прав и променлив ток, както и видовете делене на клетката, но мога да се изразявам сравнително добре и се справям със сметките в магазина. Но, предвид това какво съм научила, и то още преди да навърша 15, смятам, че моето училище ми е дало много повече от безброй факти и теоретични познания. Пък и тези, които са ме заинтригували, съм доизучила по-натам във времето. Мисля, че това е храна за размисъл за просветното ни министерство...а и за много родители и деца.
2 коментарa :
Да, съгласна съм с написаното! И аз съм почти на 2х15... По наше време учителите ни водеха на екскурзии в Карлово, Калофер, Сопот, В.Търново и т.н.-първо, за да опознаем родината, после-да разберем, че е имало святи мъже, дали живота си за това днес ние да сме свободни, да сме българи, да сме православни, а не мюсюлмани! А днес, в деня преди Деня на народните будители всички се надпреварват да празнуват един чужд на нашата нация празник Хелоуин! Защо, кой го лансира този празник?
Спада в образованието се дължи на това ,че нямаше санкции и наказания -за учители,родители и ученици.При слаби оценки санкционирай и учителя.ПРи отсъствия спри детските надбавки,сосиалните помощи на родителите+обществено полезен труд.
Изтървана работа,трябват крайни мерки.
Оброзователната система е много тромава и много бавно ще се поправи,десетина години,ако не и повече.С помоща на всички нас -заедно бовно и упорито.
Краси
Публикуване на коментар