силата. която крият твоите действия.

една приятелка ми изпрати тази история. затрогваща история, дори разплакваща. ако си с чувствително и състрадателно сърце. но поуката й : тя е важна. и касае силата на твоите действия. това, което правиш днес, в момента .. има своята проекция върху другите, върху теб .. и живота ти утре. и още такива, но по-добре чети.

Почти съм убедена, че познаваш някой, като момчето, за което се разказва в тази история.

Един ден, когато бях още нов в гимназията, видях едно момче от нашия клас, което си тръгваше от училище. Казваше се Кайл. Изглеждаше така, като че ли е помъкнал всичките си учебници. Помислих си : Защо някой ще носи всичките си учебници вкъщи в петък? Трябва нещо да не е наред.

Бях си планирал чудесни почивни дни : събирания с приятели, малко игра на футбол за неделя следобед, така че поизпънах рамена и закрачих към къщи.

Както си ходех, видях група деца, които вървяха към Кайл. Нахвърлиха се върху него, бутнаха учебниците от ръцете му и го повалиха в калта. Очилата му полетяха и паднаха в тревата. Той вдигна поглед, имаше тъга в очите му. Страшно ми дожаля за него. Приближих се, докато той пълзеше по земята и търсеше очилата си, видях сълзи в очите му.

Подадох му очилата и му казах : Тези са големи загубеняци. Остави ги. Той ме погледна и каза само : Благодаря!

Имаше огромна усмивка на лицето му. Беше една от онези усмивки, които изразяват истинска благодарност.

Помогнах му да вдигне учебниците си и го попитах къде живее. Оказа се, че е съвсем близо до нас, така че се учудих, че досега не съм го виждал… Каза ми, че преди това е бил в частно училище. Никога не бях общувал с някого, който е бил в частно училище!

Вървяхме заедно по целия път до вкъщи и аз носех част от учебниците му. Оказа се, че е много готино момче. Попитах го иска ли да поиграе футбол с мен и моите приятели, той каза : Да.

Размотавахме се заедно през двата почивни дни и колкото повече опознавах Кайл, толкова повече го харесвах, а и моите приятели мислеха същото за него.

Дойде понеделник сутрин и ето го Кайл отново с огромната купчина учебници. Спрях го и му казах : Виж, човече, ще направиш страшни мускули, ако разнасяш тези учебници всеки ден! Той просто се разсмя и ми връчи половината.


През следващите четири години Кайл и аз станахме първи приятели.
През последната година в гимназията започнахме да мислим за колежа. Кайл реши да се запише в Джорджтаун, а аз в Дюк. Знаех си, че винаги ще сме приятели и разстоянието няма да е проблем за нас. Той искаше да стане лекар, а аз мислех за бизнес или футболна стипендия.

Кайл беше избран да произнесе речта при завършване на випуска. Аз го дразнех през цялото време и се радвах, че не аз съм този, който трябва да говори пред всички.

Дойде денят на дипломирането, видях Кайл. Изглеждаше страхотно. Беше едно от онези момчета, които наистина откриват себе си през годините в гимназията. Беше се източил и заякнал и изглеждаше наистина супер с очилата си. Имаше повече срещи от мен и всички момичета го харесваха. Човече, понякога го ревнувах! Това беше един от онези дни.

Виждах, че е нервен заради речта, която му предстоеше, така че го тупнах по рамото и му казах: Ей, умнико, ще се справиш!

Той ме погледна с един от онези погледи (с истинска благодарност), усмихна се и каза: Благодаря.

Прокашля се и започна речта си :
Завършването на гимназията е времето, когато благодарим на онези, които са ни помогнали да преминем през тези години – родителите, преподавателите, близките, може би треньорът… но най-много на приятелите. Искам да ви кажа, че това да бъдеш приятел на някого е най-големият подарък, който можеш да му направиш. Сега ще ви разкажа една история.

Гледах невярващо приятеля си, който разказваше за първия ден, когато се срещнахме. Той бил решил да се самоубие през онази събота. Разказваше как разчистил шкафчето си в училище, така че да не се налага майка му да го прави след неговата смърт.

Погледна право към мен и леко се усмихна :
За щастие бях спасен. Моят приятел ме спаси и непоправимото не се случи.

Една въздишка се изтръгна от присъстващите, когато това красиво и популярно момче разказа пред всички за този момент на слабост в своя живот. Видях майка му и баща му, които гледаха към мен с усмивки на благодарност. До този момент не бях осъзнавал дълбочината на случващото се…


така, че не подценявай силата на твоите действия!
с един малък жест можеш да промениш човешки живот – към добро или към лошо… всичко, и всички сме свързани и си влияем взаимно по един или друг начин.


Няма начало и край.
Вчерашният ден е история.
Утрешният ден е загадка.
Днешният ден е подарък.



Facebook Comments

12 коментарa :

Dimana каза...

Прекрасна история, Нат! Аз вярвам, че наистина е така и дори нещо малко, което не ти струва нищо може да преобърне света на някой, който има нужда в този момент! Щастливият човек пръска щастие около себе си :)

Dimana каза...

И ето - късметчето ми от тук: "Ако таиш горчивина, Щастието ще отиде другаде." Отворете сърцата си и обичайте! Струва си! :)))

Georgina каза...

{Обичайте се и ще бъдете щастливи. Толкова е просто и толкова трудно!}
Eто това е моето късметче, Дими...някакси е продължение на твоето..и е много вярно...

Анонимен каза...

Историята звучи като истинска, но това няма значение. Много истински неща за определни хора имат нереалистично звучене.
Много трудно е да си добър и прощаващ, всеотдаен. Но пък имаш пред себе си всеки нов ден. Опитвай!
Успех желая и на себе си! Вярата ми помага!

Аmazonka каза...

История, която ни кара да се замисляме...
А късметчето ми тук:"Който следва пътя на Истината, той винаги е свободен. Който следва пътя на Доброто, той винаги е добър."
Да избираме пътищата си и да вървим напред...
Успех и усмивки за всички! :):):)

Анонимен каза...

Суоер!Но за съжаление все по -малко човещина остава в сърцата ни!!

Анонимен каза...

neznam mnogo e priqtno da 4ete6 i da gleda6 istorii sas vesel krai"no za sajalenie oredqvat horata sas dobri pomisli mnogo iskam ve4e sveta da se osaznae i da se promenim vsi4ko 6te bade strahotno i az sam u4ila v y4ili6te kadeto edvam izkarah a kato sly6am kak horata s nostalgiq si spomnat za u4ili6nite si godini az ne za koeto 6te sajalqvam vinagi

Анонимен каза...

Unikalno

Наталия каза...

Дано се чустваме повече пъти в живота си по този начин,когато ние сме били света за някого :)

fen каза...

Насълзиха ми се очите. Страхотна история. Напомня ми за един от любимите ми филми - "Предай нататък"

Анонимен каза...

Историята е истинска,но до някъде не всеки ще подаде ръка.Някой може да остане там в калта.Добре е да разказваме на децата си па една такава история.Да им казваме,че в даден момент ти може да се окажеш слабия.Така , че е добре да се обърнеш и подадеш ръка на падналия.А от това може да излезе едно чудесно приятелство.
В моята професия ми се налага всеки ден да разказвам подобни истории.Почти винаги излиза ,че насилници са тези ,които са възпитавани с насилие или им е казвано"Помни силният печели!".

Анонимен каза...

Тази история ме хвърли в размисъл.Приятелството е вечно само когато то е безкористно и искрено.

Публикуване на коментар