Mисли мои ... мисли чужди ... за любовта



Защо имаме връзки, които никога не можем да прекъснем, колкото и упорито да се опитваме...защо винаги остават ей тъй някои от тях, уж прекъснати, а в същото време и ей тъй незавършени...
и всеки път в който, срещнем отново даден човек или дори само мисълта за него, кара пак сърцето ни да прескача...
всички стари спомени нахлуват в главата ни ... хубавите идват първо...лошите остават по-назад за накрая...
да ни припомнят защо наистина се опитваме тази връзка незавършена от толкова време, най – накрая да успеем да откъснем от сърцето си...но този пореден път поне да е завинаги ...



Преди време много близка моя приятелка ми сподели: Мисля за един, а плача за друг, и този другият стои и не иска да си тръгне ... какъв съвет да и дам ... никакъв, нямам .. за тези лични сърдечни работи съвети не се дават ... и лекарства за това няма дори, колкото и болката да е голяма ... колкото и сърцето да те боли ... и очите ти да са уморени и червени от плач ... нервите опънати до скъсване ... и безсънните нощи отдавна си спрял и тях да ги броиш ... уви лекарство за този особен вид болка още няма ... а казват, че любовта лекувала всичко ... аз ще добавя, зависи ... защото както лекува, така и разболява и лошото е, че ако те разболее после ще ходиш болен, ако не с месеци, може и с години ... та дори и цял живот ...

И как например се ‘убива’ любов ... как да ти даде сърце да ‘убиеш’ любов ... онази любов, която понякога те задушава ... и те притиска някак си ... обичаш човека, който ти я дава, но ти идва в малко повече от необходимото количество любов ... и те кара да си мислиш ... има ли смисъл да се мъча ... ако ще е любов с мъка, по- добре да не е ... как да му кажеш на този човек - виж не ме обичай толкова много и не ме обсебвай ... дай ми място и въздух да дишам ... но после идват и въпросите – защо? и да не би да си имаш друг и как така, ще те задушавам ... как да му обясниш, че понякога less love is even better …

Мисли едни такива се въртят в главата ми ... и като гледам не са само в моята, но и на всички около мен, сигурно и около теб също ... та дори са и в твоята глава .. .съдби всякакви, любови различни ... но каквото и да правим всичко в нашия живот опира и се ръководи от любовта ... във всичките й форми и разновидности и както се казва : влюбване има, отърване … после няма ... (усмивки)


Facebook Comments

9 коментарa :

оля каза...

Любови различни – много вярно – а любовта винаги е била измервана от нас. Дали ще ни е в излишък или недостатък, все се мъчим да си я набавим. Когато я получаваме от правилното място в правилната форма питаме за още, а когато не идва оттам, откъдето ни се иска я побутваме свенливо или теглим и мерим стриктно. Едно е сигурно, всички искаме точно тази и толкова лювов, която смятаме, че ни се полага...

Georgina каза...

Много си права Оля, мисля, че за всичко сме така-каквото ни се полага,не само в любовта...не че е лошо, понякога е хубаво човек и да е егоист, да си иска собственото щастие...и собствена любов,но не винаги се получава за жалост.Защото в любовта не сме сами, а има и друг до нас,на който желанията може и да не съвпадат с нашите:)
(усмивки)

Анонимен каза...

Любовта те връхлита и мисля, че това чувство няма логично обяснение просто идва и ти летиш, чувстваш се прекрасно почти не стъпваш на земята и имаш очи за по красивото в живота и ако е истинска не обсебваш даваш свободата макар и понякога сърцето ти да се свива от тревога, но какво от това нали изпитваш щастие.

Georgina каза...

Съгласна съм анонимен, но не всеки, който обича дава свобода на другия...не всеки е способен да преодолее чувството си за собственост, ревността-все чувства, които идват с любовта...дори и да не си признаваме, че са у нас...те понякога изплуват на повърхността:)

Анонимен каза...

Любов!!!чувство,което те кара да 'летиш' и да трапнеш за любимия.Но какво става когато години наред се отдаваш на човека , който обичащ,а той макар и да твърди че те обича,ти да се чувстващ пренебрегвана.А в същото време се появява друг ,който те обсипва с мили думи и не спира да ти казва колто те харесва и колко те желае...На крастопът заставаш,и се питаш дали да си запазиш вразката си или да се впуснеш в новото ,неизвестното....

Georgina каза...

Според мен няма лесно решение. Всичко е на или..или...тръгваш с неизвестното или оставаш с доброто познато...всичко е индивидуално, според чувствата, усещанията, които имаш дълбоко в теб и най-вече каквото ти е в сърцето...:)
Никога незнаеш до последно дали си взел правилното решение...но времето и събитията след това ще покажат.

Анонимен каза...

За жалост пред този кръстопът е заставал всеки един от нас, кой по - рано,кой по - късно, но някакси неизбежно. А формула за любовта няма, въпреки че всички ние ежедневно я преживяваме, не сме могли да я разберем. Можеби именно там се крие безкрайното и вълшебство.

Анонимен каза...

E NIAMA KAK DA YBIESH LYBOV,TIA MOJE I DA TI POSEGNE ,NO TI NA NEIA NIAMA KAK !!!MOJE I DA NI SE ISKA MNOGO DA IA YBIEM I DA I IZTOCHIM KRYVTA, NO SYRCETO NIAMA DA RAZRESHI:) I TOVA MOJE BI E NAI-HYBAVOTO V EDNA LYBOV - TI ANI VLADEE,TIA NI RAZPLAKVA,TIA NI RAZSMIVA I V KRAINA SMETKA TIA NI VODI NAPRED. NAI-STASHNA NA MEN MI E TAIA LYBOV,KOIATO E SLIAPA,TAIA ,KOIATO NE SE VLIAE OT NISHTO - NITO TOVA KOETO E NAPRAVILA,NITO OT TOVA,KOETO NE E ....TAZI,SLED KOIATO KATO SE OBYRNESH I NAZAD I POGLEDNESH NAPRED VIJDASH SAMO NEIA! ETO OT TAIA LYBOV SE STRAHYVAM MNOGO! ISKATI SE DA NAPRAVI NESHTO S KOETO DA TE NAKARA DA IA NAMRAZISH,DA I OBYRNESH GRYB,DA IA ZABRAVISH ....NO,VSE NE STAVA.NEMOJESHA DA YBIESH LYBOV SYRCETO NIAMA DA TI POZVOLI,MOJE TIA DA TI POSEGNE,NO TI NA NEIA -NIKOGA!!!

Unknown каза...

Евала Гери :) Всичките публикаций са много хубави..невероятно хубави и истински...Хубаво е да прочетеш нещо такова...а ти напомни ,че всеки се е сблъсквал с тези чувства...Браво :)

Публикуване на коментар