една жена на Пауло Коелю пише:
и този цитат отново е от Пауло Коелю и книгата му Единадесет минути. Харесва ми да чета литература, която ме кара не само да преписвам различни цитати, които са ми въздействали, харесва ми да чета такава литература,която ме кара да ги запомня...дума по дума.
В личните компютри на хората има толкова различни работи, а в моя преобладават красиви редове, които ме карат наистина да сваля шапка на онзи, които ги е написал. И има много такива, на които не помня имената, но напълно споделям философията им.
Monica.
В личните компютри на хората има толкова различни работи, а в моя преобладават красиви редове, които ме карат наистина да сваля шапка на онзи, които ги е написал. И има много такива, на които не помня имената, но напълно споделям философията им.
Предчувствам, че съм на път да взема неправилно решение, но грешките неизменно съпътстват нашите действия. Какво иска светът от мен? Да не поемам рискове? Да се върна там, откъдето съм дошла, без да имам смелостта да кажа ДА на живота?
Веднъж вече сбърках, когато бях на единайсет години и едно момче ми поиска да му услужа с молив; още тогава разбрах, че понякога не ни се предоставя втори шанс и е по-добре да приемаме подаръците, които светът ни прави. Рисковано е, разбира се, но нима рискът е no-голям например от този да катастрофира автобусът, с който пътувах четирийсет и осем часа дотук? Ако трябва да съм вярна на някого или на нещо, в такъв случай трябва да съм вярна първо на самата себе си. След като търся истинската любов, ще трябва най-напред да се изморя от посредствена!та любов, която срещах досега. Малкото житейски опит, който имам, ме научи, че никой не е господар на нищо, че всичко е само илюзия - както материалните, така и духовните блага. Всеки, който е изгубил нещо, което е смятал за своя собственост (на мен ми се е случвало толкова пъти), накрая разбира, че нищо не му принадлежи.
А след като нищо не ми принадлежи, тогава не си струва да си пилея времето за неща, които не са мои; по-добре да живея така, сякаш днешният ден е първият (или последният) от живота ми.
Monica.
5 коментарa :
След като търся истинската любов, ще трябва най-напред да се изморя от посредствена!та любов, която срещах досега = вярно е. докато правиш компромис със себе си и мечтите си, докато не се изправяш срещу страховете си и не поемаш риска да сгрешиш. няма как да намериш, това което търсиш.
Много ми допадат книгите на Паулу Коелю. Те ми дават сили да направя решаваща крачка в живота си. Сега съм точно в такъв момент и знам, че не трябва да правя повече компромиси в живота си - както в професионален, така и в личен план. Знам, че поемам голям риск, знам че може би ще ми е трудно , но искам да променя живота си към по-добро. Надявам се Бог да е с мен!
СЪЩО КАТО АНИ КНИГИТЕ НА КОЕЛЮ СА МИ ПОМАГАЛИ В МОМЕНТИ ОТ ЖИВОТА МИ, В КОИТО СЪМ БИЛА НА КРЪСТОПЪТ...СИГУРНА СЪМ ЧЕ ЩОМ ЧУВСТВАШ ЧЕ НАЧИНА ПО КОЙТО ЖИВЕЕШ НЕ Е ТВОЯ, ПО ДОБРЕ ГО ПРЕКЪСНИ И ПОТЪРСИ ПЪТЯ СИ. ПРИ МЕН СЕ ПОЛУЧИ ТОЧНО ТАКА ПЪТЯТ БЕШЕ ДЪЛЪГ И ТРУДЕН, НО СИ СТРУВАШЕ...
Чела съм всички издадени книги на П.Коелю в България и някой неиздадени официално.Изумяваме как мъж може да пресъздаде с такава точност женската душевност.Той е преобърнал не един човешки живот. Благодаря на Господ , че го има!!
Какво иска светът от мен? Да не поемам рискове? Да се върна там, откъдето съм дошла, без да имам смелостта да кажа ДА на живота?
Публикуване на коментар