Аз вярвам в мълчаливата любов.


Аз вярвам в мълчаливата любов.
Без думи, без крaсиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото стардание
в сподавения порив на кръвта.

Очи в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач,
по-ясно говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава,
тя вечен огън и нестихващ зов.
Как нея ще отминеш, ще забравиш?...
Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия

Facebook Comments

4 коментарa :

legrandelf каза...

Само едно пип на заглавието ;)

Анонимен каза...

точно;)

Ели каза...

уникално красиво, страхотно. и аз вярвам в мълчаливата любов, затова благодаря за красивите стихове :)!

lilia каза...

Абсолютно вярно.Това е пътя

Публикуване на коментар