В храма на душата ми

Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!
Отварям ти без страх вратата му –
Отдавна чаках някой, като теб...

Огледай се – навярно моят храм
Е малко неуютен, навярно
Е студен и прашен,
Но под прахта се крият бисери и злато,
За онзи, който търси, който зрящ е и
Който иска истинско богатство...

Ослушай се – нечакан остър вятър, навярно
Със слуха ти ще се пошегува,
Но после ще откриеш канцоната
От думи неизречени, но истинни
И те ще топлят винаги душата ти,
Дордето храма съществува!
Този храм беше пуст и забравен,
Забранен беше даже, но днес,
Ако искаш – огледай се, ослушай се и после...
После влез...

Оля Александрова




Facebook Comments

7 коментарa :

piece-of-plastic каза...

Прекрасно е! Благодаря, че сподели! :)

Анонимен каза...

Красиво!

Анонимен каза...

Разкошно!!!

Анонимен каза...

Mnogo e dobro:)

Анонимен каза...

Велика е!

Анонимен каза...

тази снимка прилича на секс поза

Анонимен каза...

моля , прочетете книгата!!! Стихосбирката започва с този стих... но автора е Оля Александрова...Автор: Оля Александрова
Години:
e-mail: olia_ivanova@abv.bg ДА 914 гласа
Адрес: НЕ 1001 гласа
http://www.bgbook.dir.bg/ptext.php?sID=114

“....Попивах светлина,която в моите очи ще остане завинаги моя.
Любовта е най-голямата свобода.Абсолютна свобода изтръгната от материята .
По-свободна от светлината в пространство. Може би любовта е излъчена от
някакво антивещество и прониква до нас като космическа радиация,непознаваща
никакви прегради,зависимости и ограничения....
....Все едно да искаш да задържиш безкрая.Любовта е от света на
абсолютната свобода.И всеки опит да я оковеш или ограничиш ще я унищожи”

Из “Пътуване към себе си”
Бл. Димитрова

Любовта дава всичко и неиска нищо......


Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се,ослушай се
И ако пожелаеш – влез!
Отварям ти без страх вратата му –
Отдавана чаках някой,като теб.
Огледай се – навярно моя храм
Е малко неуютен,навярно
Е студен и прашен,
Но под прахта се крият бисери и злато,
За онзи,който търси,който зрящ е и
Който иска истинско богатство...

Ослушай се – нечакан остър вятър,навярно
Със слуха ти ще се пошегува,
Но после ще откриеш канцоната
От думи неизречени,но истинни
И те ще топлят винаги душата ти,
Дордето храма съществува!
Този храм беше пуст и забравен,
Забранен беше даже,но днес,
Ако искаш – огледай се,ослушай се и после....
После влез....

Публикуване на коментар