Вълкът козината си мени, но нрава - не

Дали казаното важи за всички хора? Или само за онези, които могат да бъдат оприличени на вълци? Замислих се над това след Да бъдеш тактичен. В коментарите там някои от вас казват, че това е черта, която или я имаш - или не. Може да ме помислиш за безкрайно глупав оптимист или песимист, но вярвам, че ние хората можем да променяме света. Доказваме го с приближаването до фаталните шест градуса, от които Глобалното затопляне ще стане необратим процес. Ако искаш да научиш повече можеш да изгледаш четирите части на филма 'Шест градуса, които могат да променят света' на Нешънъл Джиографик, озвучени на български език.

Ето - можем да променяме света. А нали всеки от нас е един свят, значи можем да променяме и себе си!

Мисля да разнищя този въпрос първо откъм визуалната страна. Тези две снимки на фотографа Стив МакКъри ме впечатлиха много, когато ги видях за първи път. Знаех, че напредването на годините, грижите, с които сме се сблъскали, оставят отпечатъка си на лицата ни. За никой от нас не е тайна, че визуално се променяме, нали?! Понякога напълняваме, или отслабваме; променяме прическата си, цвета на косата, а напоследък се правят какви ли не корекции на лице, нос, гърди, тяло... Хирурзите се борят със заличаването на старостта, сякаш е някаква болест, а тя е нещо напълно естествено, дори бих казала красиво.

Казват, че външността е отражение на това, което представляваме вътрешно - на нашия характер, на нашата душа? Или тези козметични промени всъщност са една маска, зад която прикриваме не дотам хармоничната си вътрешност? И не бягаме ли по този начин от по-значимата промяна? Или пък корекциите ни помагат да спрем да се вглеждаме в огледалото и да видим какъв ни е всъщност проблема?

Моето мнение е, че ние сме на тази земя, за да се учим, за да се променяме. Когато сгрешим, се стремим да не повтаряме отново. Като не харесваме нещо у себе си не трябва ли да се помъчим да се променим? Мисля, че каквото и да ни се случва в живота, за него си има причина - може би да ни заостри вниманието. Може и да ни е предначертан някакъв път от звездите, може да ни е даден един пакет от качества, с които да започнем, но ни е дадена и СВОБОДНА ВОЛЯ. Ние сами избираме какви да бъдем, дали да сме жлъчни, нахални, гамени, отрицателни, или да бъдем добри, позитивни, толерантни, дипломатични, дали да помагаме, или да сме егоисти. Да, определено не е лесно да се променя човек, може и да не успява от веднъж, но не е и невъзможно. Ще дам пример със себе си. Аз се научих да мълча! По-рано бърборех постоянно, за какво ли не, избухвах и не си поплювах какво казвам. Мога да стрелям адски надълбоко и страшно болезнено с думите си. Това се връщаше към мен с още по-голяма сила, защото виждах че човек е наранен и то от мен, човек, когото обичам. Научих се да замълчавам, да премислям добре и тогава да говоря. Определено не ми е било вродено, но се научих.

Така че, вълкът може да не си мени нрава, но хората да!