Да бъдеш тактичен


Какво се изисква, за да бъдеш тактичен? Да си мил с хората? Да им правиш комплименти? Да казваш на останалите 'право куме в очи' какво мислиш за тях, къде според теб са сбъркали или какво трябва да направят, за да постигнат някаква цел? Да им говориш само истината и нищо друго освен истината? Да проявяваш загриженост?


Замислих се над това, след като вчера една клиентка ме пита 'Кога го чакате?'. Май доста странно съм я изгледала докато запитах 'Кого да чакаме?'. Тя промълви доста неловко 'Бебчето'. Сигурно съм имала някакво убийствено изражение, защото взе да ми се извинява и да се чуди как да се измъква от неудобната ситуация. А на предишното ни виждане ми обясняваше колко съм се била вталила, тъй като се познаваме от по-рано. Но по-странното бе, че не ми се случва за първи път. Преди няколко месеца друг клиент направо взе да ми честити и както се оказа, без да има за какво. Други пак са задавали подобни въпроси.

В такъв момент не се чувствам обидена, все пак детето е дар, а вероятно съм на годините, в които е нормално, даже и малко късно да имаш бебе. Обаче сигурно изглеждам стъписана в първия момент! Първосигнално ми идва мисълта, че е възможно да съм напълняла, за да ми казват така. От малка съм си пухкава, но съм имала и по-дебели периоди в живота си от сега. След това ми идва друга мисъл, че може да съм се разхубавила. Нали казват, че бременните жени са по-красиви! Каквото и да си мисля, гледам да успокоя хората, че не са ме засегнали ни най-малко.

Но дали подобен 'невинен' коментар не може наистина да обиди, или да натъжи определена жена? Мисля, че е възможно. Някоя дама би могла да приеме, че й казват завоалирано, че е дебела. Друга може да се натъжи, че много би искала да е бременна, но до този момент - без успех. Представям си колко болка би могло да предизвика у нея всяко напомняне за бременност, бебета и т.н.

За мен да си тактичен, означава да си внимателен. Да казваш истината така, че да не обидиш другия. Ако пък знаеш, че от дадена дума ще се засегне - винаги можеш да си замълчиш. Определено смятам, че да знаеш кога да мълчиш е изкуство, което си заслужава да се овладее!

Мълчанието е злато, нали?!




Facebook Comments

21 коментарa :

Aquawoman каза...

Може да го е казала съвсем добронамерено, макар, че на мен повече ми звучи като ироничен намек. Ако е така, не и прави чест.
Но някой хора просто не умеят да се шегуват, ако ги познаваме отблизо, лесно ни е да преценим с какво чувство подхождат :).

Lili каза...

Ха Бубче :)

@Dimana размишленията ти са страхотни и много женски.Това е много финна материя и там се пипа с такт.Тактичност понякога е и да премълчиш очеизвадното,защото то може да бъде различно за онзи ,който вярва в него.Тактичност е да не обиждаш,а да даваш мнение.И без ирония разбира се.Отношението и репликата на клиентката ти ми се струват малко простовати,дори просташки.Считам работното място за различно от личния живот.Да,детенце е дар.Но в случая въпросната дама не е преценила дали ще се обиди,замисли,нарани или ощастливи.И на мен ми се случи веднъж ,решавайки да сложа една доста свободна блуза-бе то като рокля.И една жена в трамвая дойде да ме моли да седна.Много тъпо се почуствах,но все пак любезно й отказах.Мислеше,че съм бременна.....
А пухкавостта е обратнопропорционална на характера.
Усмихнат ден :)

Momoheim каза...

Абе да му бера лайката, никой ли не обръща внимание как целия свят се е комплексирал за всевъзможни неща, и как всеки се съобразява с комплексите на другите, като е "тактичен" и внимателен да не ги настъпи по болното място, вместо да инвестираме в това да опознаем това болно, че и гангренясало вече от избягване място, и да се срещнем с истинското си достойнство и самочувствие, където няма място за обиди? Където наливаш енергия, там процъфтява - ако наливаме в слабостите на другите и в своите си - ще ги поддържаме такива. Това ли е зомбипрограмата на Матрицата всъщност? Или може да се сетим да подкрепим силата в нас и в другите и да сме равнопоставени и спокойни най-накрая.
Ае хубав ден!

Анонимен каза...

@Dimana съгласна съм напълно с теб и това, което казваш. Винаги съм се стремяла да казвам истината, но така че да не засегна или обидя човека, с когото разговарям. Не съм съгласна с Momoheim, защото да си тактичен не означава да лъжеш - напротив, казваш това, което трябва /истината/но подбираш момента, думите си и най - вече тона си. Няма по - неприятно и грозно нещо от това да разговаряш с нетактичен, ироничен и несъобразителен човек - за мен тези хора са егоисти и саможиви, мислят единствено и само за себе си.

Momoheim каза...

Друго казах аз - да подкрепяме силната стрна у човека, а не страховете му. Като сме тактични в общоприетия смисъл, най-вече храним страховете на хората. Иначе си е изкуство да кажеш подходящото нещо в правилния момент, няма спор. Но подходящото за кое? Кое е подходящо за казване и коя част от човек подсилва това, което казваме - жертвената или самочувствената. Тоз въпрос не е за изпускане.

Анонимен каза...

Да си тактичен не означава, че подкрепяш слабата или жертвената страна на човека.Напротив, казваш истината, помагаш на човека да я проумее и осъзнае в дадения момент, но така че да не го засегнеш, да не го разстроиш. Това си е цяло изкуство, което или го имаш, или го нямаш. Не се научава или придобива

Momoheim каза...

Звучи добре. А как реши, че е вродено и не се научава?!

Анонимен каза...

Общувам с много хора, на различни възрасти и с различни професии - опита ми в общуването с околните ми го доказва.
Не можеш да научиш някой да е тактичен или да се съобразява с чувствата на другите - това е нещо, което идва "отвътре" - всичко опира да характер, темперамент. По - точно казано тактичността е черта от характера. Има черти от характера на човека, които може до някъде да се променят, а тази не е сред тях.

Dimana каза...

Брей, каква дискусия сте развихрили върху моята скромна споделена с вас случка :))
Благодаря за мненията!
Aquawoman, в случая не беше иронично, просто всеки си мисли за неговите си неща, които могат да го отвеят нанякъде и да сгреши.
Lili, да точно фина материя си е и всеки има точно определено усещане за такт, както е и с истината, както е и с доброто и злото.
Momoheim, хубаво е да подкрепяме силната стана у човека, но ако не сме тактични (особено при възпитанието на децата) можем тази силна страна да превърнем в комплекси. Думите могат да нанесат рани за цял живот и много внимателно следва да си служим с тях. Тук малко и личен опит с моето възпитание. Нещо като "..аа, той боя изгражда, не е да разгражда!"
Анонимен, аз също работя с различни възрасти, но не смятам, че способността да си внимателен/тактичен е вродена. Децата са истински, чисти, но и до болка прями (нетактични). Смятам, че може да се възпита, но важно е да се започне от по-рано, защото после е трудно.

Momoheim каза...

Всъщност Анонимния добре го каза - идва отвътре, т.е. човек сам решава какво да избере. Моят опит с общуването показва, че хората са способни да сменят курса на характера си, дори да е повреден от възпитанието - точно когато са вътрешно мотивирани. И не без помощ разбира се.
Но вие пак избягвате главното тук - мотивацията за тактичността ви идва от страха, че ще ви наранят, а не от изначалното уважение, което имате към другите същества. Думите ви го показват.
Тези две гледни точки може да доведат до един и същи резултат - да бъдем тактични външно. Но "това което ви идва отвътре" е различно. Пробвайте да сравните двете страни, и вижте коя ви харесва повече. Вижте и ако възприемете втората гледна точка - уважението и равнопоставеността, дали тактичността не придобива други измерения - не толкова "необходими", колкото "вътрешно присъщи".

Dimana каза...

Как може мотивацията на някого да бъде тактичен да идва от страха, че ще бъдем наранени? Да, определено не искам да бъда някой деболокож, който умишлено наранява другите. В крайни случаи и така съм действала, признавам си, без да ме интересува какво ще мисли или чувства дадения човек, срещу когото насочвам "моята" истина. Казвам моята, защото често истината има поне 2 страни.
Не можеш да си тактичен само външно, а отвътре да ти е друго - на това му викат лицемерие. Аз за това мразя комплименти, защото обикновено зад тях има поне доза лицемерие. Тактът е друго - поне аз го разбирам като друго.

Анонимен каза...

Dimana съгласна съм с теб, че децата са истински и чисти същества, и че понякога са нетактични. Но не съм съгласна съм с това, че тактичността може да се възпита. При децата е по скоро от липса на опит в общуването, а не липса на тактичност. Но за възрастните съм категорична - те не могат да бъдат "научени" на тактичност, не могат да бъдат променени и който си мисли, че може да го постигне - жестоко се лъже.
Не съм съгласна с Momoheim, че възрастен човек може да промени характера си, повреден при възпитанието му или просто е такъв. Дори и да е амбициран и да има желание за това, промяната ще е повърхностна и за кратко. Мъдрият български народ много ясно е казал - "Вълкът козината си мени, но нрава - не"

Nathalie каза...

казана дума – хвърлен камък. изречени веднъж, думите не могат да се върнат, дори ако човек съжалява за тях. има една българска приказка за мечката и лошата дума. тя завършваше с : лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя.
тактично или не, понякога е наистина по-добре да си замълчим.

Momoheim каза...

Ами добре - за твоя проверка, провери си се сама: следващия път като ти дойде да си тактична, обърни внимание какви мисли и емоции щъкат из теб. В крайна сметка важно е ти да си наясно с твойте си неща. И успех!
П.С. А, за лицемерието - в нашта култура има доста лицемерие, и най-кофтито е, че като си мислим че сме открили цялото лицемерие и сме го изкоренили, се оказва че има едни подмолни подводни части.
Успех отново!

Анонимен каза...

Лицемерието няма нищо общо с тактичността, моите уважения но не съм съгласна с Momoheim. Да си тактичен, не означава да лицемерничиш. Да - лицемерието го има навсякъде около нас и според мен дали някои ще го прави или не - зависи от самия него. Пак нещата опират до характер, до това какъв човек си и какво е отношението ти към околните. Как един човек ще общува с хората си е личен негов избор.

Lintu каза...

Momoheim, имаш нещо вярно щъкащо из думите си, ама тактчността често се бърка с лицемерието:
Тактичността, да, идва от нещо... като страх, ама по-слабо, от това да наринш онзи с/у теб и точно заради това опира до характер. Главно проблема при хората е, че приемат други хора, като предмети - без чувства или достойнство. И всичко излиза вързано едно за друго... А при децата... няма нищо баш, като детската жестокост. Те не са тактични по простата прична, че не са били наранявани, ако са не го приемат на сериозно или просто не си дават сметка, че и другите имат чувства.
Е, ще изпусна скромността и ще заявя, че доста добре се оправям с "замълчаването" и тактичността, достатчно добре да забележа, колко грубо и гнусно се държат хората на моята възраст.
А да, Momoheim чувствата, шлияещи се, не ги подтискаме или изкривяваме, а просто ги казаваме по по-мил начин и това е за хора, с които гледаме да не сме във война, не говорим за врагове. (Макар че има и цитата: Love your enemies 'cause it pisses them off; Обичай враговете си, защото ги подлудява.) Никой няма да усети нашите сурови чувства освен ние си, защо трябва да нараняваме отсрешния само за да намекнем че се пръскаме от емоция?
При това с лаконичност и тактчиност може да накараш "жертвата" си да се замисли повече, от колкто би с псувни или грубост.
Сега отивам да ям; лек ден, народе!

Румяна Дренска/Дренски 0889432082 tel/faks 0618 2 54 92 imeil:rumi_61@abv.bg каза...

Случайно попаднах на тази дискусия и реших да изразя и моето становище...Пишем за "жертви",за "нападатели",а никой не споделя за повод и причина...Дали ще си тактичен или "нетактичен-лицемер",зависи от ситуацията...Двете понятия не се разграничават твърде много.Разграничават се само ситуациите.И според мен ...малко е трудно с тактичност на някого да кажещ ,че е "тъпанар",защото завоалираната истина те превръща директно в по-голям такъв от набедения.Има си моменти в които може и да премълчиш,но да завоалираш ... за мен е неприемливо!Е,ако на това му казват тактичност...аз не съм тактична?

Анонимен каза...

Никога не бива да се засягат определени теми и това се учи още в крехка детска възраст! Има си теми, на които не се говори. Не бива да се пита колко ти е заплатата, каква тие вярата, блременна ли си, а защо не си....Инвитро е хит в момента по целият свят. Но ние тук си умираме да заядем някой по болното му място....Защото сме дребни душишчки, които се хранят с проблемите и болката на другите.

Анонимен каза...

Teмата, Госпожице Анонимна, няма общо с метода "инвитро" и болното място на определени хора.Познавам такива,които даже се гордеят с факта,че са "недъгавели" и не се опитват да променят живота си,защото цуцат парите на поредния чужд съпруг и баща и старец...а годинките си летят.Метода инвитро и понятието-тактичност...нямат общо.Иииии/ЛИ даже и в интернет пространството съм способна да разпозная тъпата ви селска, нереализирана ,материализирана ,еснафска, животинска ПЛЪТ! Продажната...ви душа,която е само плод на изобилие и приливане от измама и разплакани човешки сърца...не е в състояние да бъде "майка"!!! Такива са и от БОГА замазани...

Анонимен каза...

Между другото....г-це анонимна,това е своеворода тактичност...да не ви се спомене името и населеното място,защото ще има компютри,които ще бъгнат само,като чуят,кой стои зад 'толкова тактичната,материализирана гладна селска душица,която се храни с години от чужди средства и семейства и болки и радости.(по презумция )смятам,че не съм сбъркала,нито стила,нидо лъхащата миризма на нечистоплътност и със съвест и с морал.Такива,като тебе от тактичност..."огризват,като гладна кучка любовта на хората"!!!...и пишеш за "дребни душички"..Ти, която си "достойна", да те размажат,като гнида, съпрузи и деца на семейства...

Анонимен каза...

Нека и аз си изкажа моето мнение. Всеки пречупва изказаните от друг човек думи през своята призма. За това за едни - изказ може да се възприеме като забавна шега, а за други като сериозна нараняваща обида.
Според мен е най-правилно да се поставим на мястото на изказващия и да оценим неговата емоция. Ако злорадства или желае нарочно да ни обиди, това си личи от километри. Но ако човек ни честити хипотетичното бебе, очевидно е имал добри намерения и нямаме право да му се обиждаме заради нашата свръх обидчивост.
И както трябва да сме по-тактични, така също трябва и да сме по-силни духом, за да не се разтреперваме и от най-малкото. Ако някой има чувството, че хората често го обиждат, най-вероятно самият той е по-чувствителна натура и търси в изказа неизказаното. При такива хора проблема се крие в тях, защото няма как обществото да ходи по терлици покрай тях, защото не им е длъжно, а те винаги ще са нещастни ако не вземат сериозни мерки за ошлайфане на характера си.
За това смятам, че тактичност трябва да се прилага, но не до степен, че да се превръща в лицемерие, защото това не помага, а заблуждава.

Публикуване на коментар