Урок за Живота от едно Дете

Тези стихове са написани от едно момиченце,
което умира от рак в една болница на Ню Йорк.


SLOW DANCE

Наблюдавал ли си някога децата в лунапарка?
А слушал ли си как тихо пада дъждът по земята?


Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Заглеждал ли си се понякога в залеза на слънцето?


По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е толкова кратък,
Музиката не продължава завинаги!


Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”, чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?


По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е твърде кратък...


Каза ли някога на детето си
“това ще го направим утре”...
И в бързината си не видя тъгата му?


Загуби контакт,
остави едно старо приятелство да завехне,
защото все нямаше време да се обадиш
и да кажеш дори едно "здравей"...


По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е наистина кратък,
Музиката не продължава завинаги!


Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък,
който дори не си отворил...


Осъзнай:
Животът не е спринт.
Затова, отпусни се и чуй музиката!
Преди да спре песента...



* * *

А аз ти желая
хубав слънчев ден
и успешна нова седмица!
(усмивки)




Facebook Comments

22 коментарa :

Анонимен каза...

Мелиса,БЛАГОДАРЯ!

Melisa каза...

:)

Анонимен каза...

Малко думи, много истина!

Анонимен каза...

mnogo istinski nesha

Анонимен каза...

Kogato faktite govoriat i ........ malchat...

Анонимен каза...

naistina jivota e kratak no ne vsi4ki go osaznavame tova e edno istinsko poslanie s koeto trqbva da se zamislim i da preosmislim na4ina si na jivot

Анонимен каза...

Mersi :)

Златина каза...

Страхотно е! Благодаря! :)

Анонимен каза...

супер

Анонимен каза...

Kolkoto i da blagodarite i da tvardite,4e tova e super....Tezi ne6ta mojete da gi razberete i usetite istinski edva kogato 4uete poslednite akordi na vaprosnata pesen.... Tajno,no fakt.

Анонимен каза...

пише ви майка на дете с левкемия ... благодарите, ама и вие не знаете за какво благодарите ... за красивите картинки и сподлената истина, чута от тук и от там ... да, съчувствате, чудесно, има такива, които и не съчувстват. Факт. Вместо да благодарите за видяното, се помолете за това дете или онова дете, или тази жена, или онзи човек. Тежко е. Разберете. За детето е безкрайно тежко. Идея си нямате какво е за родителя. Така че преди да се възхищавате на картинките, помислете за истинските чувства на детето, което ги е споделило ... примерно ...

Анонимен каза...

От там Госпожо идва всичко това което е описало детето е живата истина,трябва да се огледаме около нас и "непребързваме" в живота за нищо.Аз също съм майка,и имам син който се е замесил с наркотици но неупреквам никой,тежък е кръста на всеки който носи върху себе си.Ако спрем да сме егоисти ще е по-добър света.А на вашето дете искренно от сърце му желая да е по-добре.И на вас много кураж и любов .Всеки има нужда от това.Замислете се само колко е кратък наистина живота!?

puppy каза...

Тези са ми най-тъжни... на скоро се бях зачела в една книга пак от дете, останало си дете. "Аз съм един сън" от Дафина Георгиева. Последната страница е най-гадна... Обръщаш я няколко пъти (с усмивка) и най-накрая се усещаш, че втора книга или продължение няма.
На уважаемата г-жа с дете страдащо от левкемия: Искрено Ви съчувствам, но молитви никого няма да спасят. И аз едно далечно време се бях натровила от консервнати и тем подобни химиий, че си имах нещо като парализа и бях месеци на сухар и вода и вярвайте ми, молитвите нямат място около такова нещо. От мен да го знаете: на детето му е гадно, защото вижда родителя да му е гадно. Небесна помощ няма да падне, пак от мен сте го чули, сигурни няма да се чувствате докато не се решите че няма да я чакате таз помощ да ви тресне по главата от некой пресвети облак.

Анонимен каза...

За съжеление тези стихове не са писани от това дете и фактите са малко по-други. Това е chain letter, а стиховете са написани от David L. Weatherford и публикувани от него през 1991г. а историята за момиченцето не се знае дали е истина или не. Но за повече потробности около това може да се разровите в Интернет.
Но така или иначе стиховете са хубави!!!

Анонимен каза...

Не е важно кой е написал стиховете, а това че те са хубави и верни!Ние всички бързаме за някъде и самите не знаем за къде и когото дойде непредвиденото в живота ни ние просто сме объркани и обвиняваме за това целия свят и изведнъж преставаме да мислим положително и да имаме надежда.Скъпа госпожо,ще направя така, че да накарам колкото се може повече мои познати и приятели да насочим положителните си мисли и молитви за вашето дете,но ако вие не вложите от себе си цялото си търпение ,обич и не се радвате на всеки момент,и не усетите музиката около вас двамата или двете,ако не му покажете вълшебството на картините поместени по горе,ако вие не отворите душата си за доброто,то никой и нищо не е в състояние да ви помогне.Защото на този свят за всичко си има причина и ако ние хората не можем все още да разбираме посланията е добре да се научим да не се сърдим на другите, да търсим как повече да обичаме,даваме повече светлина и надежда. Да надежда,око вие я имате то и вашето дете ще я има!Не се отчайвайте за нищо на света!Защото хубаво е да наблюдавате точно сега лудият полет на пеперудата и да гледате заедно залеза на слънцето, безкрая на небосвода и се обичате.

Анонимен каза...

Добрите думи са хубаво нещо,но най-хуманните думи са в учението на Христос. Само Той каза,че е пътя и истината и животаНикой друг не може да каже за себе си тези думи.www.stanimir.hristianstvo.net

Анонимен каза...

красиво и трогателно но колко болка има по света !!!

Анонимен каза...

Savarsheno!!! Dumite sa izlishni,kogato dushata govori!Za poslaniq s podobno sadarjanie e nujna dusha!Hora proglednete s dushite si,istinskite neshta se osmislqt 4rez sarceto,jelaq vi go ot vse sarce!

Анонимен каза...

Всяко дете е едно СЛЪНЧИЦЕ,за това на всички деца пожелавам здраве и хубаво време.

Анонимен каза...

Болката и страданието,както и радоста и щастието са нещо много лично и индивидуално.Коментари от рода на тези които прочетох са просто излишни и не на място.Преживявай,прави си оценки на това,което четеш, но ги запазвай за себе си ,а "навън"от тебе нека излиза само любов и позитивизъм...Трудничко,но не и невъзможно....

Анонимен каза...

Mnogo istina ima v tezi dumi .. :( ..loshoto e che mnogo malko hora se zamisliat kolko neshta propuskat v zaburzanoto si ejednevie.

Анонимен каза...

Nastrahnah....

Публикуване на коментар