Урок за Живота от едно Дете
Тези стихове са написани от едно момиченце,
което умира от рак в една болница на Ню Йорк.
SLOW DANCE
Наблюдавал ли си някога децата в лунапарка?
А слушал ли си как тихо пада дъждът по земята?
![]() |
Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата?
Заглеждал ли си се понякога в залеза на слънцето?
![]() |
По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е толкова кратък,
Музиката не продължава завинаги!
![]() |
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого “как си”, чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи?
![]() |
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е твърде кратък...
![]() |
Каза ли някога на детето си
“това ще го направим утре”...
И в бързината си не видя тъгата му?
![]() |
Загуби контакт,
остави едно старо приятелство да завехне,
защото все нямаше време да се обадиш
и да кажеш дори едно "здравей"...
![]() |
По-добре се отпусни,
Не танцувай толкова бързо...
Животът е наистина кратък,
Музиката не продължава завинаги!
![]() |
Когато тичаш като луд,
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък,
който дори не си отворил...
![]() |
Осъзнай:
Животът не е спринт.
Затова, отпусни се и чуй музиката!
Преди да спре песента...
![]() |
* * *
А аз ти желая
хубав слънчев ден
и успешна нова седмица!
(усмивки)
![](http://signatures.mylivesignature.com/54486/191/DE4F13ADE59DBAA6F31F45D450DD8F1E.png)
22 коментарa :
Мелиса,БЛАГОДАРЯ!
:)
Малко думи, много истина!
mnogo istinski nesha
Kogato faktite govoriat i ........ malchat...
naistina jivota e kratak no ne vsi4ki go osaznavame tova e edno istinsko poslanie s koeto trqbva da se zamislim i da preosmislim na4ina si na jivot
Mersi :)
Страхотно е! Благодаря! :)
супер
Kolkoto i da blagodarite i da tvardite,4e tova e super....Tezi ne6ta mojete da gi razberete i usetite istinski edva kogato 4uete poslednite akordi na vaprosnata pesen.... Tajno,no fakt.
пише ви майка на дете с левкемия ... благодарите, ама и вие не знаете за какво благодарите ... за красивите картинки и сподлената истина, чута от тук и от там ... да, съчувствате, чудесно, има такива, които и не съчувстват. Факт. Вместо да благодарите за видяното, се помолете за това дете или онова дете, или тази жена, или онзи човек. Тежко е. Разберете. За детето е безкрайно тежко. Идея си нямате какво е за родителя. Така че преди да се възхищавате на картинките, помислете за истинските чувства на детето, което ги е споделило ... примерно ...
От там Госпожо идва всичко това което е описало детето е живата истина,трябва да се огледаме около нас и "непребързваме" в живота за нищо.Аз също съм майка,и имам син който се е замесил с наркотици но неупреквам никой,тежък е кръста на всеки който носи върху себе си.Ако спрем да сме егоисти ще е по-добър света.А на вашето дете искренно от сърце му желая да е по-добре.И на вас много кураж и любов .Всеки има нужда от това.Замислете се само колко е кратък наистина живота!?
Тези са ми най-тъжни... на скоро се бях зачела в една книга пак от дете, останало си дете. "Аз съм един сън" от Дафина Георгиева. Последната страница е най-гадна... Обръщаш я няколко пъти (с усмивка) и най-накрая се усещаш, че втора книга или продължение няма.
На уважаемата г-жа с дете страдащо от левкемия: Искрено Ви съчувствам, но молитви никого няма да спасят. И аз едно далечно време се бях натровила от консервнати и тем подобни химиий, че си имах нещо като парализа и бях месеци на сухар и вода и вярвайте ми, молитвите нямат място около такова нещо. От мен да го знаете: на детето му е гадно, защото вижда родителя да му е гадно. Небесна помощ няма да падне, пак от мен сте го чули, сигурни няма да се чувствате докато не се решите че няма да я чакате таз помощ да ви тресне по главата от некой пресвети облак.
За съжеление тези стихове не са писани от това дете и фактите са малко по-други. Това е chain letter, а стиховете са написани от David L. Weatherford и публикувани от него през 1991г. а историята за момиченцето не се знае дали е истина или не. Но за повече потробности около това може да се разровите в Интернет.
Но така или иначе стиховете са хубави!!!
Не е важно кой е написал стиховете, а това че те са хубави и верни!Ние всички бързаме за някъде и самите не знаем за къде и когото дойде непредвиденото в живота ни ние просто сме объркани и обвиняваме за това целия свят и изведнъж преставаме да мислим положително и да имаме надежда.Скъпа госпожо,ще направя така, че да накарам колкото се може повече мои познати и приятели да насочим положителните си мисли и молитви за вашето дете,но ако вие не вложите от себе си цялото си търпение ,обич и не се радвате на всеки момент,и не усетите музиката около вас двамата или двете,ако не му покажете вълшебството на картините поместени по горе,ако вие не отворите душата си за доброто,то никой и нищо не е в състояние да ви помогне.Защото на този свят за всичко си има причина и ако ние хората не можем все още да разбираме посланията е добре да се научим да не се сърдим на другите, да търсим как повече да обичаме,даваме повече светлина и надежда. Да надежда,око вие я имате то и вашето дете ще я има!Не се отчайвайте за нищо на света!Защото хубаво е да наблюдавате точно сега лудият полет на пеперудата и да гледате заедно залеза на слънцето, безкрая на небосвода и се обичате.
Добрите думи са хубаво нещо,но най-хуманните думи са в учението на Христос. Само Той каза,че е пътя и истината и животаНикой друг не може да каже за себе си тези думи.www.stanimir.hristianstvo.net
красиво и трогателно но колко болка има по света !!!
Savarsheno!!! Dumite sa izlishni,kogato dushata govori!Za poslaniq s podobno sadarjanie e nujna dusha!Hora proglednete s dushite si,istinskite neshta se osmislqt 4rez sarceto,jelaq vi go ot vse sarce!
Всяко дете е едно СЛЪНЧИЦЕ,за това на всички деца пожелавам здраве и хубаво време.
Болката и страданието,както и радоста и щастието са нещо много лично и индивидуално.Коментари от рода на тези които прочетох са просто излишни и не на място.Преживявай,прави си оценки на това,което четеш, но ги запазвай за себе си ,а "навън"от тебе нека излиза само любов и позитивизъм...Трудничко,но не и невъзможно....
Mnogo istina ima v tezi dumi .. :( ..loshoto e che mnogo malko hora se zamisliat kolko neshta propuskat v zaburzanoto si ejednevie.
Nastrahnah....
Публикуване на коментар