Да изпуснеш парата
Това е полезно от време на време. Мисля, че е част от нашия начин да се справяме със стреса. Всеки си има някакъв начин да изкара нервите от тялото и душата си, да освободи напрежението, което много често идва с ежедневието ни. Да си го изкарваш на хората около теб е меко казано несправедливо и грозно! Значи трябва да търсим начини, които не засягат чувствата и телесната неприкосновеност на околните. За съжаление някои посягат към различни неща, водещи към вредно пристрастяване, които се заблуждават, че им помагат. Мисля си, че всичко с което се прекалява води до нездравословни последици. Обаче, някой по-умен от мен е казал, че всяко правило си има изключение.
За мен това изключение, с което мога да прекалявам се казва МУЗИКА. Тя е един от начините ми да разпусна. Спокойно мога да се нарека меломан, защото слушам различни стилове - естествено само това, което ми харесва от тях. Нормално е всеки да гледа от своята си камбанария. И все пак - предпочитанията ми са към метал и рок, във всичките им разновидности. Открих тази музика в шести клас, спечели ме едно концертно изпълнение на Fear of the Dark (Страх от мрака) на Iron Maiden (Желязната девица). От тогава съм меко казано пристрастена! Те си останаха мои любимци, които най-лесно ме измъкват, ако случайно попадна в дупка. Върховно изживяване за мен бе да бъда на техен концерт! Дори заради тях май харесах София (но за нищо на света не си давам ВЕЛИКОТО Търново). Кое ми направи огромно впечатление? Имаше невероятно много хора!!! Всякакви хора - мъже, жени, деца. Всякакви възрасти - от 4-5 годишни хлапета, застанали на раменете на татковците си, до побелели дами и господа, с млади сърца! И лицата на цялото това МОРЕ от хора бяха усмихнати, бяха изпълнени с очакване, четяха се още куп хубави чувства, а когато се разотивахме от стадиона имаше такава вълна от задоволство, каквато не ми стигат думите да опиша. Ходила съм на още някой и друг концерт на любими групи (а тези групи са невероятно много), и мога да кажа, че винаги е така, дори когато трябва да чакаш 3 часа да започне, дори когато се сипе порой, дори когато почти никой от околните ти не разбира твоята еуфория!
Та това е моето спасение от гадното, от негативното, от депресията, от желанието да счупя нечия глава. Винаги ми е помагало! Като тинейджър имах периоди, когато адреналинът ми идваше в повече, имаше караници с едното родителско тяло (с другото винаги сме били в хармония). Ако не беше моята музика, сигурно щях да експлодирам. И колкото по-силни са били вълненията ми, толкова по-тежка музика е звучала край мен. Pantera, Rammstein, Slipknot, Slayer, Devildriver, Children of Bodom и какво ли още не. Дори и сега, когато съм по-уравновесена и спокойна, изпуша ли (преносно, защото аз не пуша и не понасям твърде и другите да ми пушат, и евала за 2010) веднага прибягвам до тях. Едно време, много отдавна, исках да тренирам Кикбокс, но не ми разрешиха. Това също щеше да подпомага изпускането на парата си мисля.
Все още с огромно удоволствие си слушам по-мелодични неща с много барабани, китари и да, обожавам плътни мъжки басови гласове... А не вярвам да има някой, който да може да устои на хубава балада, особено примесена с вино и прегръдка от любим човек!
Открих обаянието на симфоник, готик (или както щат да го определят) метала с Nightwish, Within Temptation, Lacuna coil, Sirenia, Epica, Dilivium, Edenbridge, Kamelot... Влюбена съм и в метал операта Avantasia... Май няма да ми стигне един ден да ти разкажа за всичко, но ще опитам да ти покажа едно, две неща (или три). Оставям музиката да говори, а текстовете също са невероятни!!!
Ако трябваше да се описвам чрез музика, щях да звуча като нещо подобно. А ти?
За мен това изключение, с което мога да прекалявам се казва МУЗИКА. Тя е един от начините ми да разпусна. Спокойно мога да се нарека меломан, защото слушам различни стилове - естествено само това, което ми харесва от тях. Нормално е всеки да гледа от своята си камбанария. И все пак - предпочитанията ми са към метал и рок, във всичките им разновидности. Открих тази музика в шести клас, спечели ме едно концертно изпълнение на Fear of the Dark (Страх от мрака) на Iron Maiden (Желязната девица). От тогава съм меко казано пристрастена! Те си останаха мои любимци, които най-лесно ме измъкват, ако случайно попадна в дупка. Върховно изживяване за мен бе да бъда на техен концерт! Дори заради тях май харесах София (но за нищо на света не си давам ВЕЛИКОТО Търново). Кое ми направи огромно впечатление? Имаше невероятно много хора!!! Всякакви хора - мъже, жени, деца. Всякакви възрасти - от 4-5 годишни хлапета, застанали на раменете на татковците си, до побелели дами и господа, с млади сърца! И лицата на цялото това МОРЕ от хора бяха усмихнати, бяха изпълнени с очакване, четяха се още куп хубави чувства, а когато се разотивахме от стадиона имаше такава вълна от задоволство, каквато не ми стигат думите да опиша. Ходила съм на още някой и друг концерт на любими групи (а тези групи са невероятно много), и мога да кажа, че винаги е така, дори когато трябва да чакаш 3 часа да започне, дори когато се сипе порой, дори когато почти никой от околните ти не разбира твоята еуфория!
Та това е моето спасение от гадното, от негативното, от депресията, от желанието да счупя нечия глава. Винаги ми е помагало! Като тинейджър имах периоди, когато адреналинът ми идваше в повече, имаше караници с едното родителско тяло (с другото винаги сме били в хармония). Ако не беше моята музика, сигурно щях да експлодирам. И колкото по-силни са били вълненията ми, толкова по-тежка музика е звучала край мен. Pantera, Rammstein, Slipknot, Slayer, Devildriver, Children of Bodom и какво ли още не. Дори и сега, когато съм по-уравновесена и спокойна, изпуша ли (преносно, защото аз не пуша и не понасям твърде и другите да ми пушат, и евала за 2010) веднага прибягвам до тях. Едно време, много отдавна, исках да тренирам Кикбокс, но не ми разрешиха. Това също щеше да подпомага изпускането на парата си мисля.
Все още с огромно удоволствие си слушам по-мелодични неща с много барабани, китари и да, обожавам плътни мъжки басови гласове... А не вярвам да има някой, който да може да устои на хубава балада, особено примесена с вино и прегръдка от любим човек!
Открих обаянието на симфоник, готик (или както щат да го определят) метала с Nightwish, Within Temptation, Lacuna coil, Sirenia, Epica, Dilivium, Edenbridge, Kamelot... Влюбена съм и в метал операта Avantasia... Май няма да ми стигне един ден да ти разкажа за всичко, но ще опитам да ти покажа едно, две неща (или три). Оставям музиката да говори, а текстовете също са невероятни!!!
Ако трябваше да се описвам чрез музика, щях да звуча като нещо подобно. А ти?
6 коментарa :
Мдаааа, помня Мейдън и концерта им в СФ сякаш беше вчера. А забеляза ли цялата тълпа, която носеше фланелки с лика им... имаше някаква магия, която не бях виждала на др концерти. А съм посетила достатъчно ;) Филма им, който гледах наскоро също ме зареди много положително... Велика банда..., и все пак мисля, че ние не видяхме най-доброто от тях в СФ :(
:))) Много хубаво го каза "магия"!!! Така беше, а колкото дали са се раздали на 100 % не знам. На мен ми беше напълно достатъчно, за да съм на 7мото небе.
:)))) Аз се депресирах леко, защото нищо не виждах даже и на стените...
Ами като гледам в другите държави какви концерти правят, но все пак и стандарта там е по-висок :))), цени на билети и т.н. Тъй че пак трява да сме доволни и на това ;)
А какво ще кажете за това: http://www.youtube.com/watch?v=C8mlc9zv5Ho&feature=related
За мен е великолепно и си го слушам редовно
Обожавам и слушам точно тази музика, Найтуиш, Авантейжа, Соната Арктика, Камелот, Еванесанс и много други, много добре си почивам, докато им се наслаждавам! Ето един поздрав от мен:http://www.youtube.com/watch?v=FwlUP1VTmVo&NR=1
Наистина музиката е велико нещо!!! Точно такава музика и мен ме е измъквала от много черни дупки!!!
Публикуване на коментар