Everything happens for a reason... Поне аз вярвам в това, че наистина нищо не става ей така случайно и всичко, което се случва с нас всекидневно е поради някаква причина. И различни хора идват или си тръгват от нашия живот, пак поради някаква причина, добра или лоша,но някои от тях остават с нас за по-дълго ,ако не и за вечно:)
Напротив. Всички срещи са случайни. Дори и предварително подготвените от някой трети, и те са до голяма степен случайни. Защото и най-добре планираната среща може да не се осъществи - поради някоя дребна случайност.
Изобщо, сляпата, произволна и напълно хаотична случайност определя огромната част от това, което се се случва с нас.
Друг е въпросът че, стремейки се да подредим света в съзнанието си, търсим място на всяка случайност във въображаемата си подредена представа за него. И когато успеем да намерим такова място (а на това сме майстори), си казваме - ми да! ето! така е трябвало да стане, виж как си пасват нещата!
Без въобще да знаем дали някоя друга случайност, която наистина би преобърнала живота ни, не е била само няколко милиметра по-встрани - но сме се разминали, аха-аха докосвайки се.
Иначе сме царе да намираме смисъл и в най-безсмислените неща. И обратното - да не го виждаме дори когато буквално се сблъскваме с него.
Ама пък за сметка на това не можем да кажем, че ни е скучно... ;)
Vaob6te ne sam saglasen.Kolkoto pove4e podregda6 ne6tata, tolkova pove4e se obarkvat, i tolkova po-golqmo e razo4erovanieto.Zatova spored men izvoda e: Givei s jelanie i slu4ainosta vinagi 6te e krasiva
Дали случайно или не, всичко, което ни се случва сме си го заслужили. Важното е как ще реагираме на случката, което най-вече и единствено зависи от нас. И най-страшните неща са преодолими, ако успеем да задействаме плана с позитивния изход. Стратегиите за изход винаги трябва да са 3-4 и единствено ние можем бързо и правилно да изберем най-добрата за ситуацията. Където разумът не ни помага, да потърсим интуицията. Ако вземем решението сами, дори то да не е най-доброто, можем да корим само себе си и да не разчитаме на случайността да ни помогне. За да ни е по-леко в цялата тази бъркотия, която е около нас нужно е да сме ПОЗИТИВНИ. Иначе оставим ли да ни люшка случайното - няма да бъдем много щастливи. Отвреме на време натискайте с греблата!
Няма случайности, всеки които смята обратното е наивен.Ако нещо за нас изглежда случайно то всъщност просто не зависи от нас а от действията на другите или изкате да кажете че всички действат и правят всичко случйно... хаха
Абсолютно съм съгласна че нищо не е случайно. Някакво висша сила пордержда нещата в живота.Убедила съм се в това. На хиляди километри , в другия край на света открих човек със съдба подобна на моята! И това ако не е предначертано................
Опасявам се, че всичко си става хаотично и непреднамерено.Бих се радвала да не е така и всичко да има някакъв смисъл,но за сега го намирам единствено в детето си.Вече съм на почти 39 и чакам да започне личният ми живот но уви,само работа и еднообразно ежедневие.И не съм само аз така.......... Не ,че не ми харесва:)
15 коментарa :
Everything happens for a reason...
Поне аз вярвам в това, че наистина нищо не става ей така случайно и всичко, което се случва с нас всекидневно е поради някаква причина. И различни хора идват или си тръгват от нашия живот, пак поради някаква причина, добра или лоша,но някои от тях остават с нас за по-дълго ,ако не и за вечно:)
Напротив. Всички срещи са случайни. Дори и предварително подготвените от някой трети, и те са до голяма степен случайни. Защото и най-добре планираната среща може да не се осъществи - поради някоя дребна случайност.
Изобщо, сляпата, произволна и напълно хаотична случайност определя огромната част от това, което се се случва с нас.
Друг е въпросът че, стремейки се да подредим света в съзнанието си, търсим място на всяка случайност във въображаемата си подредена представа за него. И когато успеем да намерим такова място (а на това сме майстори), си казваме - ми да! ето! така е трябвало да стане, виж как си пасват нещата!
Без въобще да знаем дали някоя друга случайност, която наистина би преобърнала живота ни, не е била само няколко милиметра по-встрани - но сме се разминали, аха-аха докосвайки се.
Иначе сме царе да намираме смисъл и в най-безсмислените неща. И обратното - да не го виждаме дори когато буквално се сблъскваме с него.
Ама пък за сметка на това не можем да кажем, че ни е скучно... ;)
thank you Baby Maco..
NATALY ,VSICHKO E VIARNO BLAGODARIA TI!!!!
bati i povarniata ... ebete se pove4ko i po-malko se samoanaliziraite
ей ти, последния/та/ , много си прав - мисля да започна от теб ... таковането...
vqrno e 4e nqma slu4aini sre6i i ni6o slu4aino ne stava.no dosta dobra e sentenciqta,prilojena daje ine za konkretna fizi4eska li4nost!privet,Nataliq!
Vaob6te ne sam saglasen.Kolkoto pove4e podregda6 ne6tata, tolkova pove4e se obarkvat, i tolkova po-golqmo e razo4erovanieto.Zatova spored men izvoda e: Givei s jelanie i slu4ainosta vinagi 6te e krasiva
Дали случайно или не, всичко, което ни се случва сме си го заслужили. Важното е как ще реагираме на случката, което най-вече и единствено зависи от нас. И най-страшните неща са преодолими, ако успеем да задействаме плана с позитивния изход. Стратегиите за изход винаги трябва да са 3-4 и единствено ние можем бързо и правилно да изберем най-добрата за ситуацията. Където разумът не ни помага, да потърсим интуицията. Ако вземем решението сами, дори то да не е най-доброто, можем да корим само себе си и да не разчитаме на случайността да ни помогне.
За да ни е по-леко в цялата тази бъркотия, която е около нас нужно е да сме ПОЗИТИВНИ. Иначе оставим ли да ни люшка случайното - няма да бъдем много щастливи. Отвреме на време натискайте с греблата!
Всяка случайност е плод на две необходимости!
Много трудно се подреждат неща. Подреждаш подреждаш и накрая за миг всико се срути!!!!!
Няма случайности, всеки които смята обратното е наивен.Ако нещо за нас изглежда случайно то всъщност просто не зависи от нас а от действията на другите или изкате да кажете че всички действат и правят всичко случйно... хаха
Абсолютно съм съгласна че нищо не е случайно. Някакво висша сила пордержда нещата в живота.Убедила съм се в това. На хиляди километри , в другия край на света открих човек със съдба подобна на моята! И това ако не е предначертано................
Опасявам се, че всичко си става хаотично и непреднамерено.Бих се радвала да не е така и всичко да има някакъв смисъл,но за сега го намирам единствено в детето си.Вече съм на почти 39 и чакам да започне личният ми живот но уви,само работа и еднообразно ежедневие.И не съм само аз така.......... Не ,че не ми харесва:)
aman, samo anonimnici tuka ....
Публикуване на коментар