ДЪРЖАВА И ПРАВО

ЗА МАГИСТРАТИТЕ

В последна сметка никой престъпник не избягва наказанието на закона. Но съдията решава кой е виновен и кой невинен.

Затова, ако съдията е безпристрастен, хората в окръга живеят в мир. Когато хората живеят в мир, моралът и нравите са благопристойни. Всички скитници и мързеливци, всички лъжци, клюкари и размирници изчезват и простият народ с радост се отдава на работата си. И ако случайно в такъв окръг се заселят злосторници, те се поправят и сами осъзнават грешките си, защото се убеждават със собствените си очи и чуват със собствените си уши колко строго се спазва закона и колко е сурово правосъдието. И справедливо е да се каже, че добродетелите на народа зависят от честността на магистрата. Поквареният чиновник не облагородява онези, които зависят от него.

Честността на магистрата не се състои единствено в това да откаже чаша вино или да не вреди на хората, а и да проявява достойнства като вярна служба на държавата, правене на неща, които другите не могат или не смеят да правят, и насочване на народа, поправяне на грешки, които другите не могат или не смеят да поправят. Все едно дали става дума за откриване на улики сред простия народ или за разплитане на сложни интриги на администрацията, съдията е длъжен безпристрастно да води следствието. Повелята му трябва да е: до всеки да стигнат справедливите разпоредби....

Ала има магистрати, които се поддават на развалата по време на някое дело и от страх да не загубят поста си, ако не се справят за кратко време с множество дела, произнасят прибързани присъди, скaлъпени въз основа на неточни показания.

Такива чиновници имат пропуски във възпитанието и обучението си и никога не ще стигнат до висок сан. Защото могат ли подобни личности да накарат подчинените си да бъдат честни и как ще носят мир и спокойствие на хората?

от Китайски загадки
на Робърт ван Хюлик


по идея на Петя Попова