Усмихни се, Приятелю!

Виждам, че в Очите ти
все още е жив онзи светъл блясък
и че не си загубил Усмивката си.
Въпреки всичко!

Колко е хубаво да гледаш така ведро на Живота
и да раздаваш щедро от Усмивките си
на всички хора около Теб!

Да, Приятелю, знам - натъжаваш се,
когато в отговор срещнеш нечий леден поглед.
Но какво да сторя, не всеки може да е като Теб...
Да, да... Чувам те:
"Всеки го може! Стига само да поиска..."
Казваш напълно уверено Ти.
И знам, че си прав, така е...

Всички хора би трябвало да бъдат като Теб...
Ако знаеха само, на какво е способна
ЕДНА ИСКРЕНА УСМИВКА...

Че само с една Усмивка могат
да запалят искри на радост в детските очи...
Че една Усмивка стига,
за да върнат вярата на този,
който е изгубил смисъла на дните си...
Че един топъл поглед
е в състояние да стопи ледове...

Ако знаеха всичко това, Скъпи Приятелю,
аз съм сигурна, че и те
щяха да бъдат като Теб!

Толкова много Обич извира
и се лее от Теб, Приятелю!
Толкова чиста и искрена,
като тази на малкото дете,
което обича без да очаква нищо в замяна...

Не Приятелю, Обичта не се изразява само
в любовта към любимия човек.
Обичта е вселенска! Всеобхватна!
И никой не може да си я трупа и складира в каса,
като златно съкровище.
Нейното място е в Сърцето!

В сърцето на една майка,
за да може тя да я даде на детето си...
В ръцете на един градинар,
за да може той да я предаде
на семената и цветята си...

Да, Скъпи Приятелю – ОБИЧТА Е НАВСЯКЪДЕ,
достатъчно е само да искаш да я откриеш.
Затова е лесно да намериш обич, Приятелю!
Много е лесно...
Трудното е да я задържиш!

Но не забравяй, че не е достатъчно
само да чувстваш Обичта вътре в себе си.
Трябва и да я показваш!

Животът е толкова кратък, Приятелю –
днес ни има, утре – не.
Времето не винаги е на наша страна,
често се оказва, че сме закъснели да покажем,
какво всъщност чувстваме.
Често оценяваме онова, което сме имали,
едва след като вече сме го изгубили...
Да, Приятелю, знам че ме разбра,
какво се опитвам да ти кажа.

А сега върви при този човек,
за когото си мислиш в момента,
усмихни му се искрено и с топъл глас му кажи
"ОБИЧАМ ТЕ!"

Не Приятелю, това не е смешно.
Не е смешно да кажеш
"Обичам те, мамо..., татко..., како..., батко...,
сине..., дъще..., приятелко..."
А за човек като Теб,
който има толкова много Обич в Сърцето си,
не представлява никаква трудност.
Нужно е само малко смелост, в началото...

Това може да се стори трудно
само на онези, които смятат, че Сърцето им
е вече леденостудено, каменно, безчувствено...
Но дори и те, когато проявят твоята смелост,
когато усетят в себе си този топъл трепет на Обичта,
когато се научат да не подтискат чувствата си,
когато позволят на очите си да показват,
какво се крие в Душата им,
тогава всичко ще бъде много по-лесно,
не само за тях самите, но и за целия Свят!

Да, Скъпи мой Приятелю,
като можеш да се Усмихваш, защо да си навъсен?
Като можеш да Разсмееш, защо да разплакваш?
Като можеш да кажеш нещо мило,
защо да нараняваш нечие Сърце?

Животът е толкова кратък, Приятелю!
И за нищо на този свят не си струва
да причиняваш болка на когото и да било!

А сега върви, Приятелю!
На добър път!
Ще те чакам скоро пак...
И не само теб.
Доведи със себе си и други,
Усмихнати като Теб
и изпълнени с Обич, хора.

Не ме оставяй да чакам прекалено дълго.
Не забравяй:

Утре вече може да е твърде късно,
Утре вече може да ме няма...

Затова побързай, направи го, кажи го!
За да не съжаляваш после...