Изповедта на Един Мъж

писал съм ти много писма. някои са красиви и пълни с думи. други

те молят, трети са твърди и фактологични. те имат нещо общо, което не

се променя. това е, че са писани за теб, във всяко едно има толкова

истини и копнежи. няма да ги видиш другите. ще прочетеш само това,

което е по надолу писано. махнах всичко след сутринта. описва един

ден... обикновен ден, в които те няма.

скачам .... телефон .. аз си го пазя... като нещо тайно, наше.

така тръпна за познатото вибриране. не го оставям сам често. вадя го

от джоба на дрехата ми , поглеждам го. няма нищо там, връщам го..

тръгвам бавно към баня. после скачам отново, връщам се. вадя го от

джоба и гледам за малкото символче на писмо.... няма го отново. после

става тъжно. там няма нищо, вече е безсмислен и той... sms от

теб... това беше нещото, което толкова ме е радвало. днес го няма.

връщам се. погалвам кучо. има толкова миловидна муцунка. излъчва

нещо чисто, детско. леко глупаво, леко тъжно. примирено. като че

ли ми казва .. аз съм тук ще те чакам да се върнеш. ще те цункам

както само аз мога. с мекото си носле. притискам го към мен. казвам му

нещо нежно... оставям го. поглеждам го. усмихвам се ...

запалвам цигара. въздъхвам. пускам тв. нещо ми приказват.... какво

ли .. не го чувам. думите минават покрай мен. само бърбори, свети,

нахален е, пречи ми. не го искам .. гася го.

обличам се. механично. не виждам нито дрехата, нито цвета. забравям

нещо. връщам се от вратата. не се ядосвам вече... такъв е живота.

аз съм си такъв.


поглеждам в колата. ти си там. раковинката стои до мен отдясно ..

поглеждам я. взимам я в ръце. какво да и кажа на нея. тя няма

душа. ти я носиш. как да ти го кажа теб вече те няма. няма да

говоря. тя е спомен. усмихвам се тъжно. казвам ти без думи нещо

мило. как искам да го знаеш. само да надникнеш в мен. за секунда.

там ще видиш, че съм чист пред теб. дал съм ти само светлите

неща .. искам така да ме имаш и да ме носиш в теб.


стигам до работа. идва кучо-живия. толкова прилича на другия
кучо.

милвам го. виждам в погледа му доверие, обича ме. говоря му за теб.

гледам го в очите. той ме гледа, дълбоко .. както някой, който те

обича. не разбира какво му казвам, усеща го .. тъжно става ..

скимти. дали знае какво е. дали го плаша. в мен бушува нещо,

копнеж, болка, измъчва ме.


качвам се в офиса. пускам комп. пускам icq. няма те и там.

отварям прозореца. пиша ти .. после трия. облягам се назад. в главата ми

нахлуват мисли .. виждам те. представям си те. чувствам се безсилен. в

мен се надига копнеж, искам да те видя.. за секунда поне..

и така натам ..

и това писмо ще излети ..


......................