легенда за целувката.

за целувката има много легенди. приказки. истории. една от легендите иде от гръцката митология. там се казва, че родината на целувката е Древна Елада. и така. в легендата още се казва, че имало едно момче. то било родено в онази централна част на Гърция, която днес знаем по името Беотия. един ден момчето нарамило торбичката си, взело овчарската си гега и се отправило на север. след дълго вървене стигнало в Тесалия. и се чинило като ратай на един богат скотовъд на име Триядис. всеки ден момчето изкарвало стадото на паша в планината Пелион и им свирело на кавал.

и легендата няма да е истинска легенда. ако в нея не се появи и едно красиво момиче. момичето било дъщеря на богатия Триядис. името й било Евридия. Евридия обичала да се скита из планината. и един ден се натъкнала на нашия момък. харесали се и честичко си бърборели, чак докато слънце залезе и сянката на стария Пелион легне до Егейско море. едва тогава, връщали овцете в обора и се разделяли.

един ден красивата Евридия намерила цветно камъче в планинския ручей. малко камъче колкото грахово зърно с грапави страни. красивото камъче, отразявало всички цветове, с изненада установила Евридия. Дъгата. Дъгата. извикала тя щастливо. и таман да хукне към любимия. чула тропота на копита. обърнала се и пред нея се изправил бог Пан. богът с грубо, космато лице и рунтави кози крава. страх разтреперил нашето момиче.

Пан приближил и със заповеднически тон наредил:
- Дай камъка. Искам го за една от горските ми нимфи!
- Не, ще го дам на моя любим! - казала Евридия.

Евридия побегнала с все сила. бягала и се молела, скоро да стигне. запъхтяна и уплашена тя вече била в прегръдките на любимия. но бог Пан бил по петите й. нямало време за губене. Евридия на две на три шептяла на момъка да вземе камъка, скрит в устата й. но нашето момче било заето да я прегръща. и тогава идеята блеснала и той се навел да вземе камъчето, с устни. лицето му се приближило до това на Евридия. щом устните им се допрели, и двамата забравили каква била целта.

по това време бог Пан стигнал до тях. като видял сценката, се фръцнал и се отделичил, сърдит.

двамата млади се договорили да запазят в тайна откритието свое. но Евридия не се сдържала да се изфука на приятелка своя. и тъй и тъй се разприказвала. дала и име на откритието. в чест на любимия. чието име било Целувкадис. тя го нарекла Целувка. и тайната се понесла навред и чак до боговете стигнала.

само за инфо, както канона на легендите повелява. Целувкадис и Евридия се оженили и живели щастливо до края на дните си.

а ние, ние го знаем откритието тяхно. добре, че го има. че да услажда живота ни, да намалява скръбта ни, да разпалва страстта ни, да подклажда любовта ни.

тази история дойде да ни напомни. колко е хубаво да се отдадеш на целувката.





Facebook Comments

9 коментарa :

Georgina каза...

Благодаря ти, Натали, че сподели тази легенда с нас:)
Няма нищо по - хубаво от целувка изпълнена и дарена с любов, споделена с любимия човек...

Юлиана каза...

Пак много интересна история! Момичета, благодаря ви, че сте това, което сте и че споделяте себе си с другите! Аз наистина много ви харесвам! И имам една молба: моля ви, правете си труда да пишете грамотно! Цялото удоволствие се изпарява от такова неглежиране на родния език и граматика! С пълния член и със запетайките например явно, че е по-сложен въпросът, но с главните букви и с точките поне недейте да се излагате!...

Nathalie каза...

Юлиана, прочетох коментара ти. и тъй като той е насочен конкретно към мен и моя стил се почувствах задължена да обясня :) ще те разочаровам, но няма да се откажа от липсата на главни букви в моите постове, дори и на някой това да не му харесва. същото се отнася до запетайките и пълния член. уви, не е от награмотност. а точно обратното. не съм поклоник на правилата, под каквато и да била форма. пиша, следвайки мисълта си. запетайката идва там, където тя спира, за да си почине. пълният член е за акцент. и още в този дух :) все пак аз съм разказвач на истории, а не писач на официални писма. отдавна съм поела риска да бъда критикувана за нещо, което съм аз. хубавата новина е, че критиката не ме засяга. не съм склонна да променям стила си, който е отражение на мен самата, за да угодя на някой :)

florka каза...

mnogo ste zabavni,usmihvam se i vi se radvam!

Анонимен каза...

interesna istoriya....samo se pitam dali naistina momakat se e kazval taka? ako e grak bi sledvalo da e neshto ot roda na filakis/ filis/ filakidis ili proizvodno ot fili. ako na balgarski e tseluvkadis, yavno na vseki drug ezik e neshto drugo - kissakis; opucukakis; besoakis, baciodis i t.n.
po otnoshenie na pravopisa, moeto mnenie e che chlenovete tryabva da se spazvat i izkazvaniya ot roda na akcenti i razni takiva sa prosto nelepo opravdanie za neznanieto. za malkite i golemite bukvi obache v neta sam saglasna, che moje i da ne se spazva poradi prichina, che neta se izpolzva po-skoro za barza komunikaciya i ulesnenie. /kakto se vijda i az ne gi spazvam. tochkata kato prepinatelen znak dostatachno govori./
inache, prodaljavayte da ni radvate s takiva istoriyki - ima kakvo da nauchim ot vas, no vnimavayte s gramatikata...

Анонимен каза...

Natalie, ti si mi liubimata avtorka tuk.
jalko e kolko ozlobeni sa horata, kak vmesto da sednat i da suzdavat, stavat za da rushat. taino vqrvah che tuk nqma da sreshtna poshli komentari i drebavi podmqtaniq, .. no uvi.

ti produljavai vse taka napred, pozdravi
d.

Nathalie каза...

благодаря момичета за коментарите (+ тези във facebook). докато четях ми хрумна дея, която се надявам да реализирам скоро. прави сте за едно, че малко инфо за граматиката на никой няма да е излишно. също и малко практика. до писане.

Анонимен каза...

Напълно съм съгласна с Юлияна. Възхищавам се на авторките за идеите и сюжетите, но граматическите грешки са нещо недопустимо. Поставяте ги да ги четат всички и да се чудят това невежество ли е, що ли е … При условиe, че не се пишат на ръка, а на компютър и има Spelling and Grammar, която може да ви поправи, не само неволните грешки, но и тези, които не знаете?!Претендирам, че пиша грамотно, но въпреки това винаги използвам спелинга не само за български език, а и дори когато ми се налага за френски и английски. Не допускайте читателките да ви поправят! Nathalie, това не е конкретно насочено към теб, а към всички „разказвачки на истории” пишещи с грешки. Калина

Анонимен каза...

Podklajdaite lubovota si s mnogo celuvki !!!!

Публикуване на коментар