Време за заедност

Неделя сутрин. Какво ми се прави? Студено е, не ми се иска да си подам носа навън (Това не е тази година :-)). Кабелната телевизия ми дава избор от над 100 програми, за Интернет няма нужда да обяснявам, а до леглото е най-новият бест селър ... всеки у дома си избира уютно ъгълче, в което да се гушне с любимото занимание (в идеалния случай според стандартите на развитото общество дори в собствената си стая!). Толкова изкушения, а денят има само 24 часа!



Преди само стотина години обаче нашите баби и дядовци не са имали нищо от тези изкушения, да не говорим за собствена стая. И когато снегът слагал временно край на безкрайната работа на открито, цялото (многочислено) семейство се събирало в кухнята край пещта (защото там било най-топло!) и следвали безкрайни часове почти постоянно заедно ... време, което трябвало да се запълни с интересни и забавни занимания и да сплоти семейството, а не да накара всеки да намрази домашното огнище! Така възникнали народните приказки, песните, игрите (които днес, за съжаление, са почти забравени), и най-важното – празниците и обичаите.

Докато летните ритуали са свързани предимно с ежедневието - с работата и обичайните задължения и грижи (в страните с умерен и студен климат), зимните празници се обръщат именно към това как да бъдем заедно, това е време на духовно израстване и сближаване. Мъдрата народна мисъл още в езически времена е облякла принудителното време на закрито в редица обичаи и традиции, които да придават смисъл на зимните ни дни, да внесат празничност в съвместните усилия и да подготвят семейната общност за следващия сезон на усилен труд. Християнската религия обединила тези празници с общ духовен смисъл и така поколения наред свързват зимното време не със студа и трудностите на оцеляването, а с аромата на печената тиква, ябълките, орехите и канелата, с топлината на свещта и възможността да споделим миговете с най-близките в съвместните усилия да се подготвим за идващите благословени празнични дни!