Изповедта на Един Мъж

писал съм ти много писма. някои са красиви и пълни с думи. други

те молят, трети са твърди и фактологични. те имат нещо общо, което не

се променя. това е, че са писани за теб, във всяко едно има толкова

истини и копнежи. няма да ги видиш другите. ще прочетеш само това,

което е по надолу писано. махнах всичко след сутринта. описва един

ден... обикновен ден, в които те няма.

скачам .... телефон .. аз си го пазя... като нещо тайно, наше.

така тръпна за познатото вибриране. не го оставям сам често. вадя го

от джоба на дрехата ми , поглеждам го. няма нищо там, връщам го..

тръгвам бавно към баня. после скачам отново, връщам се. вадя го от

джоба и гледам за малкото символче на писмо.... няма го отново. после

става тъжно. там няма нищо, вече е безсмислен и той... sms от

теб... това беше нещото, което толкова ме е радвало. днес го няма.

връщам се. погалвам кучо. има толкова миловидна муцунка. излъчва

нещо чисто, детско. леко глупаво, леко тъжно. примирено. като че

ли ми казва .. аз съм тук ще те чакам да се върнеш. ще те цункам

както само аз мога. с мекото си носле. притискам го към мен. казвам му

нещо нежно... оставям го. поглеждам го. усмихвам се ...

запалвам цигара. въздъхвам. пускам тв. нещо ми приказват.... какво

ли .. не го чувам. думите минават покрай мен. само бърбори, свети,

нахален е, пречи ми. не го искам .. гася го.

обличам се. механично. не виждам нито дрехата, нито цвета. забравям

нещо. връщам се от вратата. не се ядосвам вече... такъв е живота.

аз съм си такъв.


поглеждам в колата. ти си там. раковинката стои до мен отдясно ..

поглеждам я. взимам я в ръце. какво да и кажа на нея. тя няма

душа. ти я носиш. как да ти го кажа теб вече те няма. няма да

говоря. тя е спомен. усмихвам се тъжно. казвам ти без думи нещо

мило. как искам да го знаеш. само да надникнеш в мен. за секунда.

там ще видиш, че съм чист пред теб. дал съм ти само светлите

неща .. искам така да ме имаш и да ме носиш в теб.


стигам до работа. идва кучо-живия. толкова прилича на другия
кучо.

милвам го. виждам в погледа му доверие, обича ме. говоря му за теб.

гледам го в очите. той ме гледа, дълбоко .. както някой, който те

обича. не разбира какво му казвам, усеща го .. тъжно става ..

скимти. дали знае какво е. дали го плаша. в мен бушува нещо,

копнеж, болка, измъчва ме.


качвам се в офиса. пускам комп. пускам icq. няма те и там.

отварям прозореца. пиша ти .. после трия. облягам се назад. в главата ми

нахлуват мисли .. виждам те. представям си те. чувствам се безсилен. в

мен се надига копнеж, искам да те видя.. за секунда поне..

и така натам ..

и това писмо ще излети ..


......................


Facebook Comments

8 коментарa :

Анонимен каза...

Някои птици не могат да живеят в кафез, перата им са твърде ярки. И когато те отлетят онази част от теб, която е съзнавала, че това е грях - да ги затваря, ликува...............
...........и........все па..........
мястото където........"живееш"......
...........остава ....и мрачно......
...и ....пусто.....и....тъжно..когато
те си тръгнат........................
...... ЛИПСВАШ МИ.....

Анонимен каза...

Ако знаеше колко ми липсваш!...
Ако знаеше, че душата ми се раздира и изригва вулкан, за да потече лавата на една тъжна и безпомощна въздишка!
Ако знаеше, че вълните от морето замръзнаха и огненото слънце заспа!
Ако знаеше, че пеперудата наближава дванайстия нощен час и полумесецът ще прониже красивия й полет. Ще обезцвети крилата й и ефирните й движения ще потънат в мъгла.....
Остана само прозрачната красота на много въпроси ......И ..... една ТИШИНА.....

Nathalie каза...

там някъде в Тишината един Мъж и една Жена думи гневни и думи красиви разменят. без глас.

там някъде в Тишината, Любовта живее.

Анонимен каза...

Няма ги вече двете Луни.... Залязоха и потънаха в бездната Вселена.
Звездите прегърнаха праха им и потанцуваха на жарава.... Искрицата се пръсна във въздушния коридор и струята,лакомо погълна любовта им...
.... Няма Луни,има две точки.........
.........празни ...и ... САМИ.

Nathalie каза...

никой не е Сам, докато в него Душа и Сърце живеят.

Анонимен каза...

ТОВА, КАТО ЧЕ ЛИ Е ПИСАНО ЗА ТЕБ :)

Да я изгубя, увереността. Десетки пъти ми се е случвало: и преди
шестнадесет, и след осемнадесет, и на двадесет и една, и на двадесет и
четири, после на тридесет и една, чак до тридесет и третата....почти И навярно до края на живота си, ще губя и ще връщам увереност. За себе си, мога да кажа, че нищо не правя по въпроса да я върна. Освен хладният ми разум да повтаря: "нямаш причини за неувереност" и да не му вярвам, да си правя равносметки и изчисления, колкото да се залъжа за пет или десет минути, повече не мога да направя. Всичко си идва на мястото само. Уверих се и в нещо друго. Момиче и жена, можеш да имаш и неуверен и тя да не ти възвърне увереност и да я търсиш в следваща. И разбира се, в нея да откриеш нежност, ласка, душа, тяло, секс, еротика, че и любов, но не и изгубената увереност. Защото самоцелно е
било търсенето на тази увереност и дори при получаването на много
повече, остава разочарованието. Доколкото за увереността, тя
непотърсена идва. Появява се с вълшебницата, тя знае как да те накара да се почувстваш онзи мъж който желаеш да бъдеш. При това го прави без да иска, а често дори не го съзнава.

Nathalie каза...

Jennifer Holliday
And I'm Telling You I'm Not Going

And I am telling you
I'm not going.
You're the best man I'll ever know.
There's no way I can ever go,
No, no, no, no way,
No, no, no, no way I'm livin' without you.
I'm not livin' without you.
I don't want to be free.
I'm stayin',
I'm stayin',
And you, and you, you're gonna love me.
Ooh, you're gonna love me.

And I am telling you
I'm not going,
Even though the rough times are showing.
There's just no way,
There's no way.
We're part of the same place.
We're part of the same time.
We both share the same blood.
We both have the same mind.
And time and time we have so much to share,
No, no, no,
No, no, no,
I'm not wakin' up tomorrow mornin'
And findin' that there's nobody there.
Darling, there's no way,
No, no, no, no way I'm livin' without you.
I'm not livin' without you.
You see, there's just no way,
There's no way.

Tear down the mountains,
Yell, scream and shout.
You can say what you want,
I'm not walkin' out.
Stop all the rivers,
Push, strike, and kill.
I'm not gonna leave you,
There's no way I will.

And I am telling you
I'm not going.
You're the best man I'll ever know.
There's no way I can ever, ever go,
No, no, no, no way,
No, no, no, no way I'm livin' without you.
Oh, I'm not livin' without you,
I'm not livin' without you.
I don't wanna be free.
I'm stayin',
I'm stayin',
And you, and you,
You're gonna love me.
Oh, hey, you're gonna love me,
Yes, ah, ooh, ooh, love me,
Ooh, ooh, ooh, love me,
Love me,
Love me,

Анонимен каза...

Как искам и аз така да липсвам на някой...

Публикуване на коментар