Индийска легенда за мъжа и жената

Когато Тващри* създаваше света и мъжа, изчерпаха се всичките му материали и той не знаеше от какво да създаде жената. И Тващри се замисли.

След като мисли много, взе закръглеността на луната, вълнообразната линия на змията, треперенето на тревата, кадифето на цветята, нежността на листата, погледа на сърната, сълзите на облаците, непостоянството на вятъра, страха на заека, мекотата на пуха, твърдостта на диаманта, сладостта на меда, топлината на огъня, студа на снега, суетността на пауна и гугукането на гълъба. Всичко това той разбърка и създаде жената. След това той я подари на мъжа.

Подир седмица мъжът се яви при Тващри.
- Господи, създанието, което ми подари, ми трови живота. Говори непрекъснато, не ме оставя на спокойствие, оплаква се от всичко, винаги е болно. Дойдох да те помоля да си го вземеш обратно.

И Тващри взе жената обратно.

Но след една седмица мъжът пак дойде при бога и каза..
- Господи, откакто ти върнах създанието, животът ми е самотен. Не мога да забравя как твоето създание танцуваше и пееше и как ме поглеждаше.

И Тващри му върна жената.

Едва три дни се бяха изминали и мъжът пак идва при Тващри.
- Господи, - каза той - сега се уверих, че жената ми е доставяла повече ядове, отколкото удоволствие. Господи, моля ти се, вземи си я пак!

Обаче Тващри изкрещя.
- Марш навън!

Тогава мъжът простена.
- Аз съм нещастник! С жена не мога да живея, без жена пък - съвсем не!

*индийски бог, създател на живата и мъртвата природа.