Вярвам в себе си!

Понякога решителността ми се изпарява.
Тъгата и самосъжалението ме впримчват в лапите си.
Още със събуждането денят ми се струва загубен.
Или напълно безсмислен.

А вчера кроях велики планове.
Как да изляза навън с вдигната глава, със самочувствие...

Но нали не ми е за първи и последен път.
Понякога се оставям емоцията да ме погълне.

А друг път си казвам: Нали този ден е МОЙ.
Искам да бъде интересен и незабравим.
Различен, но в никакъв случай лош и намръщен.

Дали ще ми върви по вода, зависи и от мен.
И излизам с усмивка от вкъщи.


Друг път надушвам отдалече бурята
и се приготвям да я посрещна:

Отбелязвам си задачите по важност.
И съм спокойна и подготвена.
Така не забравям нещо от бързане и напрежение.

Обличам се удобно, а не модерно.
По-добре практично пред... смешно!

Броя до 10, когато ме настъпят по болното място.
Приемам и карам нататък.
Гневът, знам, е не-подходящия съветник.

Трансформирам негативните емоции.
Не е невъзможно. Стъпка по стьпка! Ден след ден...
По-малко гняв всеки ден.

Насърчавам се.
Най-точните думи само аз мога да подбера за себе си.
Няколко думички, които ми вдъхват сила.

Не се подценям!
Аз съм човек. Като всеки друг.
А всеки си има недостатъци.
Аз съм си Аз!Сама по себе си - аз съм уникална!

Пътуването към мен е най-важното в живота ми.
Ако желая да се развивам, да вървя напред..
Се иска да се науча да си доставям удволствия.