Последният ден..

Какво е последният ден?
Денят, в който вече не изискваш, не обвиняваш, не се мъчиш, а просто дишаш.
Всичко има начало, има и край.

Животът ни има начало, има и край.
Любовта ни има начало, има и край.

Началото е тръпнещо, дава ти криле, държи те нонстоп под напрежение.
Изпълнено е с желание, с надежда, очакване.

А краят?
Той е рязък, мъчителен, пробождаш.
Едният бива наранен, а другият наранител.

Когато единият обича, другият е обичан.
Никога тез два полюса не са еднакви.
Никога плюс до плюс не застава.

Ние търсим идеалното, перфектното, илюзорното и приказното.
Вярваме в него и то някак ни преследва.

Всеки път забравяме за предишния път и тръгваме с нова надежда, с нова жажда.

Кога ще се наситим?
Кога ще спрем и ще приемем, че живота има и хубаво, но има и лошо.
Но няма идеално.
Идеалното е нашето желание, нашия стремеж, това което преследваме.

Ако раждането е празник, то смъртта не е.
Никой не празнува последният ден.

А защо?
След всеки край – има и начало.
Колелото на живота се завърта и пак и пак.
И ставаме по-добри.