и казват, животът е сън.

Животът не е нищо друго освен сън,
и ако ние сме майстори,
тогава ще сътворим нашия живот с любов,
и нашите мечти ще се превърнат
в шедьовър на изкуството.


из ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЛЮБОВТА, или Умението да обичаш:
Дон Мигел Руис

прочети повече ..

Животът е твърде кратък, за да сме заети.

Безделието не е просто ваканция, глезотия или порок, то е незаменима съставка от храната на мозъка, както витамин D е нужен на тялото, и лишен от своята доза почивка, мозъкът страда от психическо заболяване, точно толкова обезобразяващо като рахита.

Пространството и спокойствието, които безделието осигурява, са задължително условие, за да видим голямата картина на живота и да направим неочаквани връзки или да бъдем сполетени от онези бурни летни светкавици на вдъхновението – а това, колкото и парадоксално да звучи, е необходимо, за да свършите някаква работа.

Безделието и мечтаенето често са в същността на това, което правим, пише Томас Пинчън в есето си за леността. Архимедовата Eврика в банята, Нютоновата ябълка, Джекил и Хайд и бензеновия пръстен: историята е пълна със случаи на вдъхновение, което идва в моменти на почивка или сън. Направо да се зачуди човек, дали мързела не е отговорен за повече страхотни идеи, изобретения и шедьоври на този свят, отколкото тежкия труд [но все пак е имало часове на тежък труд, преди резултатът да разцъфне в момента на почивка – б.пр.]

Животът е твърде кратък, за да сме заети.

Тim Kreider, The New York Times

прочети повече ..

изкуството на малките крачки.

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки. Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват. Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари мe с тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната. Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме. Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов. Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение. Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата. Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното. Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота. Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Молитва, Антоан дьо Сент-Екзюпери

прочети повече ..

ти си моето огледало.

Бракът не е начин да спасяваш другия. Връзката не е място, където ти трябва да се спасяваш. Трябва да бъдеш спасен преди това. Ако не си спасен, не се жени. И също, ако не си спасен, недей да влизаш и във връзка. А пък ако си, не очаквай другия да те спасява. Другият не съществува, за да те спасява, той съществува, за да ти показва твоите най-добри и най-лоши черти.

Защото струва ми се, че го знаете, имате части от вас, които можете сами да видите. Виждам дланта си и от едната и от другата страна, виждам краката си. Обаче има части от мен, които не мога да видя със собствените си очи. Например никога не мога да видя лицето си. Затова ми трябва огледало, или снимка, или филм. Моето лице обаче е това, което другият човек познава и харесва. Един от най-специфичните начини другият да ме опознае е лицето ми, а пък аз никога не съм го виждал.

Има някои аспекти от нашата лична психология, за които важат същите правила. Те са същността на нашия Аз, те са нещата, които ни определят, но ние не можем да ги видим пряко – имаме нужда от огледало. А огледалото е погледът на човека, който живее до нас. И трябва да се научиш да виждаш себе си в това огледало. Защото той или тя не е твой враг, а може би е учител, господар. Той(тя) е избран(а), за да те научи на нещо, което трябва да научиш и твоя отговорност е да бъдеш готов за това.

В следващата дискусия, когато спориш с другия човек хубаво е да си зададеш въпроса: Какво мога да науча сега от този спор? На какво ме учи?, вместо да се препирате кой бил крив и кой бил прав.

из лекцията на Хорхе Букай за любовта.

прочети повече ..