ти си моето огледало.

Бракът не е начин да спасяваш другия. Връзката не е място, където ти трябва да се спасяваш. Трябва да бъдеш спасен преди това. Ако не си спасен, не се жени. И също, ако не си спасен, недей да влизаш и във връзка. А пък ако си, не очаквай другия да те спасява. Другият не съществува, за да те спасява, той съществува, за да ти показва твоите най-добри и най-лоши черти.

Защото струва ми се, че го знаете, имате части от вас, които можете сами да видите. Виждам дланта си и от едната и от другата страна, виждам краката си. Обаче има части от мен, които не мога да видя със собствените си очи. Например никога не мога да видя лицето си. Затова ми трябва огледало, или снимка, или филм. Моето лице обаче е това, което другият човек познава и харесва. Един от най-специфичните начини другият да ме опознае е лицето ми, а пък аз никога не съм го виждал.

Има някои аспекти от нашата лична психология, за които важат същите правила. Те са същността на нашия Аз, те са нещата, които ни определят, но ние не можем да ги видим пряко – имаме нужда от огледало. А огледалото е погледът на човека, който живее до нас. И трябва да се научиш да виждаш себе си в това огледало. Защото той или тя не е твой враг, а може би е учител, господар. Той(тя) е избран(а), за да те научи на нещо, което трябва да научиш и твоя отговорност е да бъдеш готов за това.

В следващата дискусия, когато спориш с другия човек хубаво е да си зададеш въпроса: Какво мога да науча сега от този спор? На какво ме учи?, вместо да се препирате кой бил крив и кой бил прав.

из лекцията на Хорхе Букай за любовта.