приказка за нещото
 |
приказка за нещото, което живеело в човешката душа.
някога в дълбините на душата живеело нещо. живеело тихичко и никому не пречело. веднъж в душата влязло чувство. чувството се харесало на нещото. и нещото започнало да пази чувството, страхувайки се да не го загуби. всяка вечер нещото заключвало вратата и заедно с чувството обикаляли по всички ъгълчета на душата, разговаряли, мечтаели.
нещото привикнало към чувството и мислело, че то ще остане с него завинаги, а и чувството така обещало. но един ден изчезнало. нещото го търсило дълго, но намерило само една огромна дупка в едно ъгълче на душата. чувството било избягало и нещото виняло себе си за случилото се. след чувството в душата останала дупката, която не можела да бъде запълнена с нищо.
след тази случка в душата се опитвали да влязат и други чувства, но нещото не ги пускало. вече не искало да допусне никого до душата си, било уморено да се раздава. всеки път то изхвърляло новите чувства с метлата през дупката. малко по малко чувствата съвсем престанали да идват.
минало време и в душата почукало ново чувство. чувството не се вмъкнало през дупката, както правели другите, а останало да стои пред вратата. цяла вечер нещото неспокойно бродило из душата. когато си легнало да спи, сложило за всеки случай метлата до себе си, но не се наложило да гони никого. на сутринта погледнало през ключалката и видяло, че новото чувство продължава да стои пред вратата. нещото осъзнало, че не може да изгони този, който още не е влязъл.
минал се още един ден. смущението на нещото било безпределно. то много искало да пусне чувството, но и много се страхувало да го направи. ако го пусне и то избяга като първото, в душата ще има още една дупка.
минало се време и нещото свикнало, че новото чувство стои пред вратата, и един ден го пуснало вътре. вечерта те запалили огън и сгрели душата за пръв път от толкова много време. ще си отидеш ли?, не се сдържало да попита нещото. не заключвай вратата и аз ще остана, отговорило чувството. нещото не му повярвало, но го поканило да се разходят. къде е дупката?, полюбопитствало новото чувство. нещото посочило мястото, където била дупката, но дупка вече нямало. нещото се усмихнало на новото чувство и повече не заключило вратата.
нещото привикнало към чувството и мислело, че то ще остане с него завинаги, а и чувството така обещало. но един ден изчезнало. нещото го търсило дълго, но намерило само една огромна дупка в едно ъгълче на душата. чувството било избягало и нещото виняло себе си за случилото се. след чувството в душата останала дупката, която не можела да бъде запълнена с нищо.
след тази случка в душата се опитвали да влязат и други чувства, но нещото не ги пускало. вече не искало да допусне никого до душата си, било уморено да се раздава. всеки път то изхвърляло новите чувства с метлата през дупката. малко по малко чувствата съвсем престанали да идват.
минало време и в душата почукало ново чувство. чувството не се вмъкнало през дупката, както правели другите, а останало да стои пред вратата. цяла вечер нещото неспокойно бродило из душата. когато си легнало да спи, сложило за всеки случай метлата до себе си, но не се наложило да гони никого. на сутринта погледнало през ключалката и видяло, че новото чувство продължава да стои пред вратата. нещото осъзнало, че не може да изгони този, който още не е влязъл.
минал се още един ден. смущението на нещото било безпределно. то много искало да пусне чувството, но и много се страхувало да го направи. ако го пусне и то избяга като първото, в душата ще има още една дупка.
минало се време и нещото свикнало, че новото чувство стои пред вратата, и един ден го пуснало вътре. вечерта те запалили огън и сгрели душата за пръв път от толкова много време. ще си отидеш ли?, не се сдържало да попита нещото. не заключвай вратата и аз ще остана, отговорило чувството. нещото не му повярвало, но го поканило да се разходят. къде е дупката?, полюбопитствало новото чувство. нещото посочило мястото, където била дупката, но дупка вече нямало. нещото се усмихнало на новото чувство и повече не заключило вратата.
0 коментарa :
Публикуване на коментар