живот на заем

днес съм тук. утре ме няма.

какво ще направя, ако знам, че имам още 1 година живот. какво, ако знам, че имам 1 месец. 1 седмица. 1 ден. 1 час или само миг. поредица от въпроси, която е част от семинари, изпечатана е в книги, изговорена е в речи. най-добрият пример, за които се сещам, е речта на Стив Джобс от церемонията по дипломирането на студентите от университета Станфорд.

но дали често си задавам тази поредица от въпроси без да ми подсказват. на практика рядко го правя. живея с онова усещане, че имам още достатъчно време. и така, докато нещо не ме събуди от този сън.

преди няколко дни имах съвсем тривиална случка на пътя, която завърши без намачкани ламарини и пострадали. случка като много други по софийските улици. секунди след нея вече бях забравила за опасността и бях продължила живота си както обикновено. до днес, когато случката изникна в съзнанието ми от нищото, наравно с въпроса какво, ако още миг и вече те няма. очаквах да последва поредица от съжаления, плод на моя ум. но съжаления така и не заприиждаха.

въпросът обаче сам по себе си ме доведе до две, важни за мен, осъзнавания. първото, че се променям и това, което е валидно днес, не е валидно утре. точно преди 4 години написах, че ако знам, че днес е последният ми ден, ще го прекарам в готвене за приятели. докато към днешна дата, въпреки че обичам всичко, което правя. да готвя, да пиша, да съм онлайн под всяка една форма. въпреки че обичам хората около мен. бих останала сама и не бих правила нищо от изредените неща. бих се наслаждавала на мига. на гледката пред мен. на градския шум. на тупящия си пулс. нещо, което все още много рядко ми се случва, да наблюдавам света с приемане, разбиране и без-действие. задавайки си въпроса открих, че това е и добър начин да отсея кое е важно в момента за мен и да му отделя нужното внимание.

остана ми само да измисля как да направя така, че редовно да си задавам въпроса. обсъдих мислено няколко варианта. да сложа бележка на вътрешната страна на външната врата. да надраскам на листче въпроса и да го пъхна в портфейла си. да вържа с връвчица едно картонче и да го закача при хавлиените кърпи в банята. спрях се на третия вариант, а останалите оставих за времето, когато избраният се изтърка от употреба и въздействието му върху мен намалее.

и така, ако днес е последният ти ден, какво следва? би ли го изживял както деня преди него? би ли сменил траекторията си? би ли сътворил нещо, което да ти напомня, че живееш живот на заем?