моето тяло е моят барометър.
януари месец. една година назад. битова катастрофа. колебание по пътя. идеята за провал прекосила съзнанието и загнездила се в него. силен натиск на ума, довел до поредица действия. все по-силно загнездващо се чувство за не-справяне. следвано от разочарования. стреляне на посоки. халосни патрони. паника. и тялото поддава на натиска. защитава се, трупа запас. работи като при криза.
моето тяло бе моят барометър за протичащите вътре в мен процеси. то отчете това, което не исках да си призная. че веднъж възникнала идеята за провал и бе трудно да си тръгне. и всичко, в което вярвала бях, сякаш изгуби смисъл и значение.
месеците се точеха един след друг. годината преполовяваше. поглеждах се в огледалото и не можех да позная образа в него. искаше ми се да се върна назад. да поправя всичко довело до промяната в мен.
един ден седнах и започнах да нахвърлям разхвърляните си мисли. изредих куп въпроси като начало. питах се до кога така, колко още ще издържа, защо се съдя толкоз строго, защо мислено наказвам себе си. и това бе разковничето. така достигнах до съзнаването, че всички решения, които бях взела, бяха правилни. бях направила най-доброто в дадените обстоятелства. и все пак отне ми време да поправя стореното. не минах и без помощ от приятел(и). но първо си спретнах списък с всички онези неща, които в един или друг момент ми бяха помагали, включих в него и всички онези неща, за които бях чувала, че могат да помогнат, но все още не бях изпробвала.
медитация
плодолечение
бахови капки
рисуване по тялото
пиене на заредена вода
лепенки с утвърждения
наслаждаване на храната
да се обичам също бе в списъка.
когато готова бях със стъпката списък, позвъних на 1 приятелка, която взимаше бахови капки от година и заедно с нея изчетохме всичко за всяка цветна есенция, и така подбрахме първата ми комбинация. съставих си нови утвърждения. утвърждение е просто заявление, което си повтарям на глас или на ум, в зависимост от ситуацията. от типа аз съм спокойна, аз съм щастлива, аз съм красива. увеличих приема на заредена с красиви думи вода. намерих време и за медитация. и се научих да се храня сама на красиво подредена маса, следвайки моят human design. имаше дни, в които хващах маркера и рисувах по тялото си сърчица или пишех слова. дори забърках един магически ритуал по идея на Алекс, Мълчана вода. всичките ми усилия се увенчаха с успех. и аз отново бях (и съм) аз, с моите си килограми и моето си усещане.
направих това, което всеки от нас прави, когато обича другия. дарява го с любов. обажда се, за да му каже, че го обича. купува му нещата, които желае. слага му най-хубавото парче в чинията. изненадва го приятно. единствената подробност е, че го направих за себе си. защото да се обичаш и да се приемаш е най-нормално и естествено. и когато това е така, ти избираш с любов храната, която ядеш. хората, с които живееш. мислите дори, които мислиш. и действията, които извършваш.
само за протокола ще отбележа, че бях качила едва 2 килограма, през описвания тежък за мен период. но усещането ми бе за поне 10. чувствах се раздута, виждах се раздута и това бе посланието, което изпращах. и всичко това, защото си позволих за кратко да отдръпна подкрепата от себе си. сега вече знам, че всичко започва с обичам се и върви ръка за ръка с уважавам решенията си и подкрепям се във всеки един миг не на шега.
моето тяло бе моят барометър за протичащите вътре в мен процеси. то отчете това, което не исках да си призная. че веднъж възникнала идеята за провал и бе трудно да си тръгне. и всичко, в което вярвала бях, сякаш изгуби смисъл и значение.
месеците се точеха един след друг. годината преполовяваше. поглеждах се в огледалото и не можех да позная образа в него. искаше ми се да се върна назад. да поправя всичко довело до промяната в мен.
един ден седнах и започнах да нахвърлям разхвърляните си мисли. изредих куп въпроси като начало. питах се до кога така, колко още ще издържа, защо се съдя толкоз строго, защо мислено наказвам себе си. и това бе разковничето. така достигнах до съзнаването, че всички решения, които бях взела, бяха правилни. бях направила най-доброто в дадените обстоятелства. и все пак отне ми време да поправя стореното. не минах и без помощ от приятел(и). но първо си спретнах списък с всички онези неща, които в един или друг момент ми бяха помагали, включих в него и всички онези неща, за които бях чувала, че могат да помогнат, но все още не бях изпробвала.
медитация
плодолечение
бахови капки
рисуване по тялото
пиене на заредена вода
лепенки с утвърждения
наслаждаване на храната
да се обичам също бе в списъка.
когато готова бях със стъпката списък, позвъних на 1 приятелка, която взимаше бахови капки от година и заедно с нея изчетохме всичко за всяка цветна есенция, и така подбрахме първата ми комбинация. съставих си нови утвърждения. утвърждение е просто заявление, което си повтарям на глас или на ум, в зависимост от ситуацията. от типа аз съм спокойна, аз съм щастлива, аз съм красива. увеличих приема на заредена с красиви думи вода. намерих време и за медитация. и се научих да се храня сама на красиво подредена маса, следвайки моят human design. имаше дни, в които хващах маркера и рисувах по тялото си сърчица или пишех слова. дори забърках един магически ритуал по идея на Алекс, Мълчана вода. всичките ми усилия се увенчаха с успех. и аз отново бях (и съм) аз, с моите си килограми и моето си усещане.
направих това, което всеки от нас прави, когато обича другия. дарява го с любов. обажда се, за да му каже, че го обича. купува му нещата, които желае. слага му най-хубавото парче в чинията. изненадва го приятно. единствената подробност е, че го направих за себе си. защото да се обичаш и да се приемаш е най-нормално и естествено. и когато това е така, ти избираш с любов храната, която ядеш. хората, с които живееш. мислите дори, които мислиш. и действията, които извършваш.
само за протокола ще отбележа, че бях качила едва 2 килограма, през описвания тежък за мен период. но усещането ми бе за поне 10. чувствах се раздута, виждах се раздута и това бе посланието, което изпращах. и всичко това, защото си позволих за кратко да отдръпна подкрепата от себе си. сега вече знам, че всичко започва с обичам се и върви ръка за ръка с уважавам решенията си и подкрепям се във всеки един миг не на шега.
0 коментарa :
Публикуване на коментар