Good Food у дома.

спомням си първия брой на списанието. като истински запален любител на забъркването на рецепти, нямах търпение да си го купя. това беше преди няколко години. каква беше изненадата ми, когато в края на миналата година получих покана за среща от същото списание. отидох изпълнена с любопитство и си спомням как реагирах на думите, .. да напишем за теб в списанието? а, не, бързичко казах. аз си пазя анонимността. предпочитам така да е. вече съм се научила тактично да отклонявам покани на телевизонни редактори и амбициозни репортери. това не е за мен. това ми бяха думите. но който си го може, си го може. накрая ме спечелиха за каузата.

и така в един зимен студен ден, в началото на годината, отворих вратата на дома си, за да посрещна Деси, Тони и Цвети {в този ред главният редактор на Good Food, фотографът на списанието и рекламният мениджър, и главен отговорник за срещата}. честно казано, не знаех какво да очаквам. за това и нищо не очаквах. приказките тръгнаха още от вратата, отговорите също. говорехме си като стари приятели, които не са се виждали отдавна. приказки, приказки, снимки колкото щеш и разбира се много смях. когато изпращах гостите си не можех да скрия ентусиазма си от миговете прекарани заедно, ако знаех, че е толкоз забавно, набързо щях да кажа да.

но да се върна на желанието си за анонимност. след като вече списанието (Good Food 39 Март 2011) е по будките из страната, се замислих откъде идва това мое желание да остана зад кадър. дали от това, че идвам от средно малък град, където родителите ми са познати на всички, и се налагаше да спазвам норми на поведение. или от факта, че дори и да споделям мои съкровенни мисли, искам да запазя една част от мен само за мен. или пък предпочитам хората, които срещам в живота си, да не ме етикират с това, което пиша, с това .. което те са прочели и разбрали, или някой им е казал, а с това, което съм аз в момента на срещата ни. замислих се, че има от всичко по мъничко. и открих, че мога да запазя каквото пожелая за себе си, и да бъда която съм в дадения момент, дори когато изляза от анонимността си.

в крайна сметка тук сме, за да споделяме. мисли, емоции, моменти, а защо не и рецепти. аз споделих вече моята (любима, вкусна и лесна), твой ред е. от няколко дни се вихри новата идея на Good Food, Стани звезда. в която всеки има възможност да отвори дома си и да демонстрира кулинарните си тайни пред екипа на Good Food и публиката им.