Трите въпроса (продължение...)

Кой съм? Накъде отивам? С кого?

Продължавам с темата Хорхе Букай. Ето някои най-силни моменти от книгата му, засягащи страданието от загубата, болката, щастието и любовта:

Ако искаме да не страдаме „твърде много”, решението не е да обичаме „колкото се може по-малко”, а да се научим да не се вкопчваме в онова, което вече го няма, след като моментът на раздялата или загубата вече е настъпил.

Решението е да се радваме на момента и да даваме всичко от себе си, за да бъде преживяването ни още по-прекрасно; да се отдадем напълно на всеки миг от живота си.

Както казах няколко пъти, да бъда този, който съм, означава да събера смелост и да извървя с болка, но без страх пътя, окъпан в сълзите на скръбта, защото човек губи не само хора;
има ситуации, които се променят,
има отношения, които се трансформират,
има етапи от собствения ни живот, които остават зад гърба ни,
има моменти, които приключват,
и всички те представляват загуба, която трябва да изживеем.


Ако съм способен да приема тези неща като част от живота, ще установя, че моята основна отговорност е да се науча да се обогатявам от загубите.

За да направиш пътя си по-лек, намери начин и си позволи да чувстваш и изразяваш болката, тъгата, гнева, страха от бъдещето. Да извървиш пътя от край до край е условието да се срещнеш със самия себе си.

Щастието – каквото и да е нашето определение за него – е свързано с безусловната отдаденост на собствения ни живот, на това, което сме, и на смисъла, който придаваме на съществуването си.

Животът се измерва и претегля според радостта, която сме съумели да изпитаме по пътя си, а не според онова, което сме събрали, докато вървим.

Всичко, което имам, което съм, което съм постигнал, е само суета; служи единствено да зарадва мама, че съм се превърнал в някой, че съм надминал другите, и удовлетворява онези, които са искали да бъда такъв или онакъв.

Ако единствено се стремим към резултата, няма да постигнем почти нищо... ще получим (може би) само резултати, много от които ще се озоват право във витрината на суетата ни, но няма да бележат пътя ни.

Не позволявай самоосъществяването ти да зависи от чуждите успехи и не допускай собствената ти посока да се определя от избора на другите, колкото и привлекателен и славен да изглежда той.

Любовта е едно от нещата, които не зависят от нашите действия или решения, а просто от магията, която се случва.

Най-силната проява на любов НЕ е да умрем за някого, а да живеем, за да бъдем щастливи заедно.

С всяка стъпка започвай живота си отново. А не повторно.
Тук си, за да дариш уханието си на света, в който си се родил.
Просто се вгледай в себе си.
Разбери кой си и не го забравяй.
Няма възможност да бъдеш друг човек.
Можеш да се радваш на това и да цъфтиш, оросяван от собствената си обич, или можеш да повехнеш, самоосъждайки се да бъдеш нещо друго.
Ти решаваш.