Към залеза...



Ще посрещам изгрева-начало на живота, за да следвам залеза красив. Нищо, че е в края на деня – искам да го стигна, за да му се наслаждавам. С притаен дъх. Опиянена от магията му. Запленена от цветовете му. Насаме с тишината му. Отразяващ се в очите ми. Докосващ сърцето и душата ми. Стоплящ сетивата ми.

Всеки миг, който ме води към залеза си заслужава да бъде изживян. Щастлив. Или изстрадан. Миг на възход. Или миг на падение. Миг на радост и опиянение. Или на сълзи и тъга. Просто миг, водещ към мечтата ми...

И докато вървя към залеза ще се радвам на слънцето. Ще усещам златистата му топлина по кожата си, ще се наслаждавам на лъчите му, будещи усмивката ми. А вятъра – той ще усуква и гали косата ми. Ще си играе с песъчинките около мен. Дъждът ще ме кара да танцувам, щастлива, че усещам капките му, стичащи се по лицето ми. Ще има бури, урагани, виелици... знам. Но аз ще ги премина. За да стигна залеза.

Красотата му ме вдъхновява и влече към себе си. Дава ми сили да продължавам и да се стремя към него. Защото искам да го видя още веднъж. Поне веднъж.

И докато го чакам ще пресичам магистрали и черни пътеки. Ще се спирам на кръстопътища. Ще се оглеждам. Ще се лутам (може би) накъде да продължа. И тогава ще послушам сърцето си. Ще следвам залеза. Магията и тишината му.

А през нощта звездите ще ми шепнат. И луната. За да посрещна изгрева. И ако ми е писано, за пореден път ще дочакам залеза. Ще го зърна. И запомня завинаги. Ще притаявам дъх всеки път. Отново. И отново...

Facebook Comments

4 коментарa :

Анонимен каза...

Браво!
Изключително позитивна, както винаги!

МЕГИ каза...

Прекрасно!

Мемо каза...

ПРИКАЗНО!

xabiba каза...

Възхищавам се на залезите , обоважавам ги! Но начина , по който са пресъздадени тук е наистина великолепен! По обедно време... сякаш бях там..

Публикуване на коментар