No English title...

No Bulgarian neither...

Какво ли заглавие мога да добавя след снимка, като тази. Освен може би нещо от сорта 'I wish I was her' или по-точно казано ще е 'I wish it was me in her place'... И сигурно няма да съм само аз с тези мечти за място, като това.

Места, колкото искаш по света, но малко са местата, на които можеш да бъдеш и да се чувстваш така ... и то не е толкова до определеното място... а до това, кой ще е с теб и ще те кара да се чувстваш - добре, спокойна, желана, очаквана, единствена, красива, свободна, ефирна, секси и най-вече Жена, когато сте заедно.

Може би е изкуство, което някои владеят, а други не, или е нещо, което някои мъже дори не подозират, че притежават ... другите пък много добре знаят какво притежават и как могат да го използват, за да накарат жената до тях да се чувства сякаш времето е спряло. И ако това пък е подплатено и с любов, не само с желание - резултата ще е... everything you wished for...

Всичко изглежда и звучи прекалено хубаво, за да е истина... поне на мен... не отричам съществуването на Богоизбрани жени сред нас, които са му се насладили с пълни шепи, тела и души...

... но или аз съм последната в списъка на Господ или просто все още не съм го срещнала този мъж... кой знае, надявам се да е само второто, а не и двете в комплект.
Знам как ще ми се накарат за тези ми мисли първо сестрите, после и приятелките, на които им пука за мен. Знам, че трябва да имам повече вяра... но с годините някак сякаш или тя изчезна или аз спрях да я поливам достатъчно и тя повяхна. И вярата както всичко друго, освен да се полива... трябва и любов да я следва навсякъде, а липсата на такава, прави всички останали опити безуспешни и безсмислени.

В книгите пише, че когато се концентрираш прекалено в нещото, което ти липсва, така не му даваш възможност то да се превърне от липса в наличие и изобилие. Предполагам, че това е вярно. Щом имам толкова налични липси в последно време. И това ме води до мисълта - защо понякога когато имаме нещо в изобилие, то или сякаш в даден момент ни задушава и отнема частица от свободата ни, или се превръща след време в бреме и всячески тогава сякаш се мъчим да му избягаме.

Гоним нещо с всички сили и желание... и после ако то се окаже малко по-различно от това, което сме очаквали... решаваме, че не ни трябва и не го искаме повече и то ни задушава. Поне в повечето случаи е така и най-доброто решение в такива случаи е: да се търси златната среда и баланса или преминаването постоянно от едната най-крайна точка до другата такава противоположна; винаги ще ни води до липси в едно или друго нещо. Лесно се дават съвети, и лесно е да се каже на някой друг това, когато става въпрос за тяхното им щастие, положение и живот... но когато опре до нас, тогава всичко се превръща в съвсем различна история.

Някой ми беше предложил като решение на въпроса понижаването на очакванията ми (което пък е нож с две остриета, защото всяко понижаване на собствените ни expectations, води до правене на компромиси със собственото ни Аз, със собственото ни право да искаме и получаваме винаги само най-хубавото и най-доброто за нас, по простата причина, че наистина всеки един от нас го заслужава това най-доброто... кой би се съгласил с полу, или almost perfect) за определени хора и неща?

Но пък ако не го направим това, как тогава тези хора и неща, които толкова сме чакали и чакаме - ще могат да се появят в нашият живот? Ако не им дадем поле за изява и повод да ни изненадат - приятно, когато ни навестят най-неочаквано от собствената ни Dreamland и се окажат повече от това, за което сме мечтали дори и в най-смелите си мечти да бъдат... и така да им дадем възможност да станат нашата дългоочаквана реалност.

Мисли... мисли ... много и различни... забелязала съм, че колкото по-малко се мисли за нещо, толкова по-добре... и хората, които мислят по-малко или въобще не се затормозяват да мислят - живеят много по-щастливи и доволни с това, което имат и получават.

Затова спирам да мисля и се оставям на Вселената да реши какво ще ми изпрати... next...