Защо се върна


Защо се върна?
Отново да се подиграеш!?
Да. Ти пак успя.
А аз като глупачка повярвах
и на тази твоя лъжа.

Не очаквах много,
но ти и малкото си спести.
Не съм наранена,
отдавна вече не боли.
Само тихо проклинам
денят в който ти се появи.

Не знам какво очаквам още,
надежда слаба плахо се крепи.
А може би не съм простила
на теб, на себе си дори.

Не ти се сърдя,
ти имаш собствен път.
Върви и стъпвай сигурно по него,
тъй както правиш всеки път.

Спри да се обръщаш вече,
отдавна няма никой тук.
Отдавна се разминахме със тебе
на онзи малък кръстопът.


Facebook Comments

3 коментарa :

pipi каза...

А това въобще не искам да коментирам.Мисля че лошото настроение не е повод да се вземат такива категорчни решения.Такъв разговор, отнасящ се до съдбовни дела ,се води при много по-различни условия.С афект нищо не се постига

Анонимен каза...

доста тъповатичко

Анонимен каза...

istinsko e

Публикуване на коментар